— Мисля, че да. Та затова се опитвам да преценя от коя посока може да дойде опасността и по възможност да я предотвратя.
За няколко минути останахме сами с него — Таня и Ирочка бяха повели Лиля към дъното на градината да види някаква екзотична флора. През тези няколко минути промених изцяло мнението си за брадатия социолог Юра Мазаев. Оказа се, че той има набито око и схвана проблема ми, както се казва, от първия намек.
— Вижте какво, Слава, струва ми се, че ние с вас трябва да контролираме изходите, на тези наемници човек трудно може да разчита. Хайде аз да остана с Ирочка тук, а вие с Таня идете при централния вход. Не забравяйте, че най-сложният момент е появяването на Юшкевич. Цялото внимание ще се насочи към него; волно или неволно — и охраната ще го зяпа. А ние с вас ще трябва да гледаме само към вратите. И още нещо, Слава. През цялото време не забравяйте, че тълпата притежава мощна способност да заразява психически. С всеобщ възторг, с колективен гняв, с паника, с агресия. И дори с непреодолимо желание да се провреш по-близо и да видиш своя кумир, да го докоснеш. Всичко това е заразно като вирусна инфекция. Гледайте да запазите самообладание.
— Сигурно в курса по социална психология сте изучавали и психология на тълпата? — попитах.
Той ме погледна някак странно:
— И нея също.
От недрата на градината изплуваха нашите нимфи, три на брой, стиснали в ръце откъснати — естествено в нарушение на всички правила — цветя с омайващ аромат. И в този момент пред нас буквално кацна симпатична госпожица с хипарски вид и бележник в ръка.
— Извинете, не бихте ли могли да ми отделите пет минути? Правя социологическо проучване по поръчка на една фирма, само няколко въпроса.
— Готово — вяло разреших аз. — Кой трябва да отговаря?
— Всички поред. И тъй, първият въпрос: В чужбина ли прекарвате отпуска си или само в Русия?
— В Русия — отговорих аз.
— И аз — отговори Таня.
— И аз — последва я Ирочка.
— Различно — каза Юрий.
— Втори въпрос: Ако сте прекарвали отпуска си в чужбина, в коя страна най-много ви харесаха климатът, кухнята, жилищните условия, цените?
Сега момичето гледаше само към Мазаев, понеже беше разбрало, че полза от нас няма да има.
— По отношение на цените, разбира се, Кипър — отговори той, — що се отнася до климата — Кемер в Турция, жилищните условия са най-добри в Испания. От кухните ми харесва само руската.
— Чудесно! — усмихна се момичето. — Още един въпрос: Ако тази година ви предстоеше да прекарате отпуска си в чужбина, каква сума бихте похарчили за целта?
— Не повече от две хиляди долара.
— Благодаря, сега въпроси към вас. — Тя ни подари ослепителна усмивка, а аз се изненадах, че и ние все още сме й интересни. — Вие не пътувате в чужбина поради материални затруднения или по други съображения?
— По други — отговорихме ние в един глас. Само това оставаше — да се признаем за сиромаси пред тази скокла.
— Кое място в Русия ви харесва най-много — в смисъл на цени, климат, жилищни условия, кухня?
Ние поред добросъвестно изброихме места, където бяхме почивали. По отношение на климата тримата бяхме единодушни за полуостров Крим.
— Защото аз съм от Питер — обясни ми Татяна, когато анкетьорката ни благодари и хукна нататък, — нашият климат е много влажен, ветровито е и на практика всички страдат от хронична пневмония или хроничен бронхит. А след Крим аз най-малко половин година не кашлях. Жалко, че сега е недостъпен за нас.
По променения тон на глъчката разбрах, че колата с Юшкевич ще пристигне всеки момент. Юрий и Ирочка останаха в градината, а аз, като хванах с едната ръка Лиля, а с другата — Татяна, започнах да си проправям път към централния вход. До вратата стояха две момчета от службата за безопасност и едно момиче от организационния комитет, същото, което ни бе помогнало със Сергей да търсим виолетовата торбичка с жълтите дръжки. Малко по-встрани, на около три метра от входа, стояха милиционерите, които трябваше да осигурят влизането на Юшкевич в хотела. А оттам нататък се бе ширнало плътното човешко море.
Вдигнах очи и погледнах към балкона на седмия етаж. Слава богу, Сауле не се виждаше. Иззад завоя се показа дълъг лъскав автомобил и вълната от радостно напрегнато очакване, излъчвана от тълпата, буквално ме заля. Прав беше нашият брадат социолог — трябваше да се стегна и да не губя самообладание.
Автомобилът плавно спря и пред очите на присъстващите се появи Олег Юшкевич. Аз не бях си представял колко е красив той в действителност, а онова, което виждах на екрана, по навик делях на трийсет и осем, като вземах под внимание грима, осветлението, майсторството на оператора и гардеробиера. Не че съм ценител на мъжката красота, но Юшкевич беше мъж от суперекстра категория. Неслучайно жените лудееха по него.