— Ох, дадоха ни ги, разбира се — изведнъж се обади Ирочка. — Съвсем ги бях забравила. Владик, когато вие с Таня отидохте към централния вход, онова момиче се върна и даде талончетата на Юра и на мен. И тя била забравила в началото да ни ги даде.
— Бихте ли ми показали вашите талони? — загадъчно усмихнат, попита джентълменът.
— Ако не съм ги изхвърлила… Сега ще погледна.
Ирочка скочи от мястото си и се завтече нагоре по стълбището. След две минути слезе и подаде на копринения костюм четири синьо-бели листчета. Той внимателно ги разгледа, свери номерата им с някакви записки в бележника си, после тържествено се усмихна:
— Господа, честито! Вашите анкети са участвали томбола и две от тях са спечелили. На вашите номера 734 АВ и 737 АВ се падат печалби във вид на семейни карти за пътешествие по Черно море. Анкета 734 — Владислав Николаевич Стасов, анкета 737 — Ирина Павловна Милованова. Моите поздравления!
Около масата се възцари мълчание. Всички дружно онемяхме. Не, все пак в живота има справедливост. Прав е бил старецът Ломоносов, когато е формулирал закона за запазване на веществото: ако на едно място то намалее, на друго непременно ще се увеличи. Татяна си изгуби компютър за хиляда и петстотин долара, но пък Ирочка спечели екскурзия, и то семейна, която определено не е по-евтина, а може да е и по-скъпа.
— А какво значи семейна карта? — угрижено попита Ира, която първа се съвзе от смайването.
— Това значи, че имате на разположение каюта лукс, която се състои от две стаи с общо четири спални места. И безплатна храна за четирима. Прието е да се смяха, че едно стандартно семейство се състои от двама съпрузи и две деца.
— А ако нямам съпруг и две деца? — продължи да разпитва Ирочка, която мигом помръкна. — Губя ли картата?
— Моля ви се, нищо подобно! — разсмя се коприненият костюм. — Смисълът на печалбата е, че получавате право на безплатна екскурзия за четирима души. А кои ще са тези четирима — избирате вие. Каютата е платена, можете да настаните в нея, ако искате, и десет души, стига да са съгласни да спят на пода. В ресторанта ще се хранят безплатно само четирима, а останалите — за своя сметка. Разбирате ли?
— Трябва да си помислим — решително заяви Татяна, която до този момент бе мълчала.
— Добре — сговорчиво се усмихна джентълменът. — Посъветвайте се, макар да ми се струва, че няма какво толкоз да се мисли. Параходът „Иля Глазунов“ тръгва след два дни. Оставям ви картите, а днес можете да се качите на парахода и да разгледате каютите си. Сигурен съм, че след като ги видите, всички колебания ще се изпарят — те са много хубави, а нивото на пътешествието е петзвездно. Закуската и вечерята са на шведска маса, обядът — по предварителна заявка. Ще останете много доволни, уверявам ви. На парахода има два басейна, три ресторанта, барове, кафенета, киносалон, сауна, кабинет за масажи и така нататък. Всичко е от категория екстра. Ако решите още сега, когато дойдете да видите каютите, аз ще ви посрещна и ще ви разведа.
Погледнах Лиля и веднага взех решението. В очите й прочетох такова изгарящо желание да направи морско пътешествие, че бащиното ми сърце трепна. Абе стига с тоя Серьожа Лисицин и всичките тези трупове и кинозвезди!
— Не се безпокойте, ние ще огледаме всичко сами — отговорих. — Но сигурен ли сте, че с тези две карти можем да пътуваме петимата, дори да не представляваме две семейства?
— Разбира се, без никакво съмнение. Не живеем в онези застойни времена, когато в хотела настаняваха заедно само съпрузи или лица от един и същи пол. Сега се гледа с разбиране на тези проблеми.
Известно време мълчаливо сподиряхме с погледи отдалечаващия се копринен костюм. После Юра Мазаев взе от масата двете сгънати като брошурка карти за парахода „Иля Глазунов“. Там бяха налице всички възможни подписи и печати, липсваха само нашите имена и паспортните ни данни. На едната пишеше: Ирина Павловна Милованова. И после: придружават я… и три празни реда. На другата карта беше изписано моето име, последвано от други три празни реда. Господи, колко примамливо!
— Питам се колко карти са разиграли на томбола, щом на нашите четири анкети са се паднали две печалби — замислено каза Таня и аз разбрах, че я измъчва мисълта за битовата статистика. Наистина, мигар е възможно една компания от четирима души да печели два пъти!