Погледнах Лиля и видях в очите й сълзи.
— Какво има, дъще? — попитах я загрижено. — Да не те боли нещо?
— Не — почти прошепна тя. — Толкова ме е страх, че чичо Юра няма да иска да дойде, тогава и ние няма да отидем.
Горкото дете! В нейния малък живот толкова рядко се случваха ярки събития. Какво беше виждала тя? Четири стени и своите книги. И ето че сега толкова й се искаше да тръгне из Черно море в разкошна каюта! Имах ли право да я лиша от това? Не, не и не.
— Юра — извиках Мазаев, който придирчиво разглеждаше музикалната уредба. — Щастието на детето ми е в твоите ръце. Трябва да тръгнем всички заедно.
— Наистина, Юрик, хайде! — веднага подхвана и Ирочка. — Погледни колко е прекрасно тук! Поне после ще имаме какво да си спомняме.
Приближих се до Татяна и я хванах за ръката.
— Хайде да излезем на палубата — прошепнах на ухото й. — Нека си поговорят насаме. Мисля, че Иришка ще успее да го придума, но трябва да са насаме. Да излезем да запалим по цигара.
Заедно с Лиля тихичко се измъкнахме и отидохме на палубата, където имаше раирани шезлонги. Аз се настаних удобно на един от тях, запалих цигара и се загледах в оловносивото небе, плътно закрито от ниски тежки облаци. Лиля и Татяна разпалено си говореха нещо и аз изведнъж се сетих, че поради природното си лекомислие изобщо не бях помислил как ще се настаним в двете каюти. Ира естествено ще бъде с Мазаев. Ами ние с Лиля и Таня? Едно е детето да ти зададе въпроса: „Да не си се целувал с леля Таня?“ и ти да не отговориш, и съвсем друго — да живеете в една каюта и да спите в една стая. Разбира се, бихме могли да се настаним тримата с Мазаев и да дадем другата каюта на дамите, а после да правим любов тайно, като намираме удобно време за това през деня. Можем да живеем заедно с Таня, но тя трябва да спи в едната стая с Лиля, а аз съответно в другата. Този вариант почти не се различаваше от предишния…
От дълбокомисленото разпределяне на членовете на нашата компания по наличните легла ме откъсна един глас, който принадлежеше на пооплешивял млад мъж с шорти и пуловер.
— Вие ли имате билети за директорските каюти?
Сепнах се, та дори подскочих:
— Какво значи директорските? Нима параходът има директор? Мислех, че има само капитан.
— Така е — усмихна се плешивият с пуловера. — Параходът има капитан, а организираното пътешествие — директор. Всички каюти категория лукс се числят към директорския фонд, лично той ги разпределя. Вашите карти ли са за тази категория?
— Да. Защо?
— Исках да ви попитам дали ви харесаха каютите. Може би имате някакви желания? До отплаването има почти две денонощия, бихме могли да ги задоволим дотогава.
— Защо толкова специални грижи? — попитах саркастично.
С крайчеца на окото си видях, че Татяна е прекъснала диалога с дъщеря ми и внимателно се вслушва в разговора ми с плешивия с шортите.
— Извинете, ако се бъркам в чужди работи, но когато каютите от директорския фонд спешно се отдават на пътници, всички разбираме, че става дума за много важни гости. А щом е така, и ние трябва да се постараем да не се изложим нещо.
— Не е нужно да се стараете — хладно се намеси Татяна. — Всичко ни харесва. И изобщо не сме решили окончателно дали ще пътуваме или не.
По лицето на плешивия се изписа такова недоумение, че аз едва не прихнах. Ами да, откъде ще знае той, че сме получили тези карти безплатно! За него ние сме пътници с карти и естествено му е трудно да разбере как така хората са си платили картите, а после почват да решават разни там неща. На този свят има луди милионери, но чак до такава степен!
— Отплаването е в понеделник в тринайсет часа — каза обидено плешивият. — Чакаме ви на борда на нашия параход.
Не знам защо, но ми дожаля за него.
— Благодаря — казах сърдечно и незабелязано намигнах на Лиля.
Хлапето ми се усмихна толкова радостно, че се разтопих. Не, трябва да тръгнем на всяка цена! По дяволите този принципен Мазаев! Дори заради него да не тръгне Ира, а и Татяна да се откаже заради нея, аз ще тръгна с Лиля. Ще отплавам към незнайни хоризонти, по-далеч от проблемите. И същевременно — от Рита Мезенцева.
Всичко се подреждаше от добре по-добре. Ирочка все пак придума Юра Мазаев да дойде на морското пътешествие. Моето приятелче с крилцата явно се бе засрамило от вчерашното си поведение и днес поработи чудесно. Седнали около изобилната обедна трапеза, ние въодушевено обсъждахме предстоящото пътешествие. Благоразумната Ирочка най-много се вълнуваше от проблема за вече платения наем за квартирите ни тук, на „Първомайска“.