— Нали сме платили за двайсет и пет дни, а си тръгваме след дванайсет. Ами ако Вера Илинична не ни върне парите?
— Е, голяма работа! — безгрижно махна с ръка Татяна. — Нали през следващите две седмици ще живеем безплатно, така че нищо не губим.
— Ама как така! — възмути се нейната приятелка и роднина. — Ако остане на теб, ще пропилееш всички пари за три дни. Трябва да пестим за нов компютър.
Да си призная, и мен ме безпокоеше проблема за наема. Аз не пиша книги, не получавам хонорари от по двеста долара за авторска кола, живея от милиционерската си заплата. Освен това се тревожех за реакцията на Рита, когато й кажех, че тръгвам с Лиля на екскурзия с параход. Не знам защо, но бях сигурен, че Ритка ще побеснее.
Юра Мазаев сдържано мълчеше и само от време на време се усмихваше, но явно идеята за това пътуване не му харесваше особено. Просто не му се разделяше с Ирочка. Интересно — дали беше женен? Изглежда, не беше, щом Ирочка така се бе вкопчила в него. Ако беше семеен, тя едва ли щеше да се старае толкова. Щом отпускът му свърши, той ще си замине за Новосибирск — това ще е цялата им любов! Но тя май се надяваше на нещо…
Както и трябваше да се очаква, Маргарита довтаса в най-неподходящия момент. До вечерта аз вече съвсем се бях успокоил с решението, че изобщо не ми пука за нейната реакция по повод предстоящото ни пътешествие, още повече че деликатният ни разговор с хазяйката беше дал положителен резултат: Вера Илинична веднага каза, че ще ни върне парите — няма проблеми. Къщата й била регистрирана в местното туристическо бюро и щом й се освобождавала стая, тя се обаждала и оттам й изпращали квартиранта от пристигащите всеки ден неорганизирани туристи. Така че стаите нямало да останат празни. Всичко се подреждаше толкова добре, но ето че изведнъж на нашата улица „Първомайска“ довтаса мадам Мезенцева. Впрочем не можеше да се иска невъзможното от моя ангел пазител, той бездруго днес направи, каквото можа.
— А къде е Лиля? — попита най-напред Рита, без дори да поздрави.
Ние с Мазаев още седяхме до масата в двора, а нашите дами шетаха в кухнята, приготвяха вечерята. Аз всъщност така и не можах да разбера какво толкова творят, след като от закуската и обяда беше останала толкова храна, че според мен можехме да минем без готвене още три дни. Но Ирочка си имаше свои правила по домакинските въпроси.
— Запознай се, Юра, това е Рита, майката на Лиля — казах сухо, като наруших всички правила на етикецията и представих жената на мъжа, а не обратното, както изискваше доброто възпитание.
— Много ми е приятно — учтиво кимна Мазаев и се изправи.
Вероятно той беше по-възпитан от мен. На мен например и през ум не ми мина да стана при появяването на бившата ми съпруга.
— Та къде е Лиля? — настойчиво повтори Рита, като хвърли кокетен поглед на Мазаев.
— Горе е, чете.
— Пак си оставил детето в къщата! За какво си го довел тук? За да диша чист въздух, а не да седи в задушната стая.
— Тя е на верандата, успокой се.
Рита заизважда от своя голям бял сак праскови, кайсии и сливи.
— Ако не съм аз да ви донеса плодове, на теб и през ум няма да ти мине да отидеш на пазара и да купиш на детето витамини. Какъв баща си бе, Стасов!
Не се захванах да й разправям как тази сутрин бях отишъл на пазара и колко плодове и зеленчуци, претъпкани с витамини, бях домъкнал вкъщи. Мазаев ми хвърли бърз, разбиращ поглед и аз с облекчение си поех дъх: няма да ме предаде. Добро момче е все пак този социолог афганец.
От кухнята излязоха Таня и Ира, понесли чинии с нарязани зеленчуци и зелени подправки. Разбрах, че сега може да избухне скандал, и мислено благодарих на съдбата, че Лиля не беше на двора.
— Запознай се, Рита — произнесох, след като събрах повечко въздух в гърдите си. Ако можех, в този момент щях да замижа. — Ирина, съпругата на Юрий. Татяна, нейна сестра. Тъкмо исках да ти кажа: в понеделник всички заедно заминаваме на пътешествие по Черно море.
Слава богу, Рита онемя от подобна наглост. Кратка пауза даде възможност на онези, които току-що бях мистифицирал, като им бях натрапил несъществуващи роднински връзки, да се поокопитят. Първа се оборави Ирочка. Тя приветливо се усмихна на Рита:
— Ще вечеряте ли с нас?
— Благодаря, не — сухо отвърна тя. — Скоро обядвах, а и нямам много време. Нещо не разбрах относно пътуването. Къде каза, че сте се запътили?
— Нали обясних: на пътешествие из Черно море. С парахода „Иля Глазунов“.