— От къде на къде, ако мога да попитам?
— Ами просто така. Дощя ни се и тръгваме. На Лиля много й се иска да пътува. Тук вече й омръзна.
— Ами карти?
— Купихме си.
Ритка буквално изяждаше с очи Татяна — явно смяташе, че съм измислил това пътуване заради нея. Преценяваше съперницата си. Изглежда, искрено бе смятала, че през целия си останал живот трябва да страдам по бившата си съпруга и до гроб да вехна от тайна любов по нея. И не щеш ли, някаква си…
— Боже, не знам, Стасов, ти просто… — измънка тя. — Човек не бива да пуска дете с теб.
— Защо пък? — невинно попитах аз. — Там има осигурени закуска, обяд и вечеря, така че няма да я уморя от глад.
Таня и Ира продължаваха мълчаливо да носят от кухнята чинии и купички. Като издебна един момент, когато те се бяха отдалечили, Рита злобно изсъска:
— Да не си посмял да помъкнеш едновременно и детето, и любовницата си! Това е безнравствено. Аз ти забранявам!
Боже, тя не се смути дори от присъствието на Мазаев. Ах, Маргарита!
— Ти нищо не можеш да ми забраниш, драга — отговорих спокойно, разбирайки, че вече съм спечелил тази битка. Щом Рита не смее да приказва в присъствието на Татяна, значи е напълно победена. — Ние сме разведени, извинявай, че ти го напомням. А да я оставя тук, при теб и любовника ти Рудин, е не по-малко безнравствено. Хайде да не се занимаваме с дребнави пазарлъци. Какво ще кажеш? Още повече че — повтарям — Лиля иска да пътува. Аз нищо не обсъждам с теб, просто ти съобщавам.
Рита бързо разбра, че е безполезно да спори с мен. Нямаше избор — не можеше да остави Лиля тук без мен, беше прекалено заета с бурния живот на кинофестивала. И после: май вече й бе омръзнало да си играе на дъщери и майки.
— Тук има ли телефон? — попита угрижено, бързо превключвайки към друг проблем.
Заведох я при хазяйката и помолих за разрешение да се обадим. Рита остана в стаята, а аз се върнах на двора при Мазаев.
— Как така не те е страх? — позасмя се той.
— От какво да ме е страх?
— От скандал.
— Кой казва, че не ме е страх? Страх ме е, и още как. Именно затова се ерча — за да не си го спечеля.
— Откъде е научила за Татяна?
— И аз не знам. Някакъв доброжелателен гад ни е снимал и е подхвърлил снимките в хотелската стая на Рита. Още вчера ми ги размахваше и се опитваше да прави скандали.
Рита се върна с недоволна физиономия.
— Всичко е тръгнало наопаки с тоя фестивал — каза ядосано, после седна до масата и си взе от една чиния изящно корнишонче, въпреки че само преди десет минути пренебрежително бе отказала предложената й вечеря. — Ден не минава, без да се случи нещо. След един час започва пресконференцията за филма на Бабаян, а той е изчезнал някъде. Сигурно пак се е запил, тоя глупак.
Виктор Бабаян беше от породата на гениалните алкохолици. Правеше великолепни филми, но периодично, и то като правило — в най-неподходящи моменти, изпадаше в не по-малко великолепни запои, без да му пука за целия снимачен екип и закъсващия производствен процес. Бабаян се впускаше в своите запои сред антураж от градското дъно — наливаше се с алкохол в компанията на бездомници, изпаднали наркомани и отдавна състарени и беззъби бивши гарови проститутки. Какво ли толкова го теглеше към помията — никой не знаеше, но всички бяха свикнали. По едно време имаше връзка с Оля Доренко и Виктор се оказа единственият мъж в живота й, когото тя заряза сама, след като не издържа неговата пияна гениалност. Или гениалното му пиянство?
— Потърсете го на морската гара — посъветвах Рита. — Днес ходихме там, видяхме много колоритни личности, от които Витя може да се е заинтересувал.
— И без да ми казваш, знам — вяло се озъби Рита, хрускайки корнишона. — Каква полза има да го търсим, ако се е напил? Нали не можем в този вид да го покажем на журналистите!
— Не вдигай паника преждевременно, може и да не е пиян. Може да се разхожда някъде и да се появи точно преди началото на пресконференцията. И изобщо — защо толкова се вълнуваш? Нали си кинокритичка, а не претендентка за награда за роля във филма на Бабаян! Заради Рудин ли си се притеснила?
— Разбира се. — Рита ме погледна предизвикателно. — Ти никога не си разбирал как човек може да се тревожи заради неприятностите на другите. Ти, Стасов, цял живот си бил егоист. Дори егоцентрик. Впрочем фактът, че си се наканил да правиш морско пътешествие, означава ли, че окончателно отхвърляш предложението на Рудин да работиш в неговата служба за безопасност?
— Означава — потвърдих уверено. — Излизам в пенсия и вашите звездни кинематографични трупове изобщо не ме интересуват.