— Но ако Литвак не е бил неин любовник, защо решихте, че го подозираме във връзка с това? Откъде имате такива сведения?
— От жена ми. Защото Тя първа ви е казала за Литвак, нали? Първа и единствена.
Сергей мълчаливо отвори папката си и запрелиства книжата в нея. Разбрах, че търси показанията на свидетелката Стасова. И докато той търси, аз може да остарея, Лиля да се омъжи и да ми народи внуци. Но не желаех да го припирам. Момчето беше съвсем младо и искаше да бъде уважавано.
— Стасова ли се казва жена ви? — най-сетне попита то, без да откъсва поглед от книжата в папката.
— Мезенцева. Маргарита Мезенцева.
— А, така значи!
По дяволите, зле ли й беше на Ритка с моето име! Смени го с моминското си веднага след развода. Върви сега, че обяснявай на всеки срещнат.
Той намери търсения лист и го прегледа бегло, после едва забележимо се позасмя:
— Интересна картинка. Първите свидетели в един глас твърдяха, че жена ви отдавна ви е ревнувала от убитата. А тя, сякаш за да се оправдае, ни подхвърля Литвак. Литвак пък, на свой ред, категорично отрича. Как ще обясните това, Владислав Николаевич?
Разказах му за нашата лъжа с Олга и за девствено чистата репутация на Игор. Сергей слушаше с интерес, весело хъмкаше и кимаше. Но в края на моето разкаяно повествование изведнъж стана сериозен:
— Защо трябва да ви вярвам? Може да сте приятел на Литвак и сега да ме лъжете, за да го предпазите.
— Може! — реагирах ядосано. — Опитайте да разпитате всички участници във фестивала и ако дори една жива душа спомене за някаква връзка между Олга и Игор, заплюйте ме в лицето. Защото не е имало такава връзка — тя е плод на нашата фантазия. Ще ви изредят поне десетина любовници и почитатели на Олга, но името на Литвак няма да бъде сред тях, гарантирам ви го.
От яд дори не забелязах как започнах да му говоря на Ви. Внезапно Сергей се усмихна открито и весело, макар че очите му бяха все така гладни и някак тъжни.
— Добре че дойдохте, Владислав Николаевич, защото вече съвсем се скапах. Работя тук само от една година, липсва ми опит, а взе, че се случи това убийство… Звезда, претендентка за първата награда. — Той млъкна и се загледа някъде навън през прозореца. Проследих погледа му и не видях нищо интересно освен розовата фасада на една сграда, която ми напомняше областен комитет на партията. — Владислав Николаевич, не знам как да ви го кажа… С една дума: нашето началство не обича натрапени помощници. Ще ми се да ви поискам съвет, още повече че добре сте познавали Доренко и нейното обкръжение, но ще си изпатя здравата. Само един човек тук дава съвети.
— Дето седи в кабинет номер 12 ли? — сетих се аз.
— Именно — позасмя се Сергей.
— И какъв е изходът? Да се престоря, че не съм идвал тук и ти не ме познаваш?
— Не. Включвам ви в списъка на свидетелите и на това основание мога да контактувам с вас колкото си искам. Само че ще ви се наложи поне от време на време да идвате при мен. Разполагате с ценна информация…
— Не, Сергей, номерът ти няма да мине. Твоето началство ме видя и ме изхвърли. Ако се опиташ да ме представиш като свидетел, още утре ще се озова в кабинет номер 12 и ще ме разпитва неговият стопанин, а не ти. И изобщо откъде ти хрумна, че възнамерявам да ти помагам, а? Между другото аз съм в отпуск.
Лицето му изведнъж посърна и се вкамени. Вярно, бях груб, но след странния разговор с неговия началник нямах основание да бъда много любезен.
— Щом сте дошли тук да ми кажете за Литвак, значи сте искали да ни помогнете — да не губим сили и време за тази версия.
— Исках да помогна не на вас, а на Игор. Жена му е страшно ревнива и той никога през живота си не й е изневерявал. Ако стане скандал, докато е жив, няма да се оправдае, разбираш ли това? Може да провалите живота му, в това число и на жена му, за децата да не говорим.
— Значи не мога да разчитам на вас?
Гледаше ме с погледа на болни кученца, изхвърлени на улицата от безжалостни стопани. И изведнъж си помислих, че той цяла нощ не е спал, че в не твърде богатата си практика не е имал престъпления като убийството на кинозвездата Олга Доренко, че ужасно го е страх да не провали работата и е казал майната му! на самолюбието си. Наистина се нуждае от помощ. След като е прекарал почти цяла нощ в компанията на неизтрезняли кинаджии, навярно се е ужасил от безбройните клюки, измислици, от всичката кал и откровена злоба, които са се излели пред него. Киното е особен свят — на човек му трябват доста години живот край него, за да проумее взаимоотношенията между тези хора. И аз се трогнах.