От „Овчинниковска“ отидохме до Черьомушки, където беше моето жилище, а оттам — на летището. Момчетата от милицията ме качиха на самолета без проверка и в седем сутринта вече бях във въздуха.
През целия път от Москва до Черноморското крайбрежие спах. Сънувах взрив, в който загиват близките ми, и с всички сили се мъчех да се събудя, за да не изживявам този кошмар, но умората ми бе толкова смазваща, че продължавах да спя и да сънувам все по-ужасни сънища. Събуди ме стюардесата, когато почти всички вече бяха слезли от самолета.
Навън веднага видях Серьожа Лисицин, който въртеше глава и ме търсеше.
— Как е, участъковия? — попитах го весело, когато приближих.
— Засега е мирно и тихо — усмихна се Серьожа и аз разбрах, че се радва на завръщането ми.
— Момичетата добре ли са?
— Да, сутринта наминах към тях, преди да дойда да ви посрещна. Намерих ви квартира на същата улица, та да сте по-близо. Какво ще кажете?
— Чудесно, благодаря ти! — похвалих го. — Сега ще се върна на старото място, а довечера, като се мръкне, ще отида у новите хазяи да се представя.
Качихме се в колата и отидохме на улица „Първомайска“ да демонстрираме щастливото завръщане на страстния любовник.
— Успя ли да научиш нещо за нашите екскурзионни карти? — попитах Серьожа.
— Много малко. Ето какво: туристическата фирма, чисто име е посочено в анкетите ви, не е регистрирана в града. Пътуването с „Глазунов“ е организирано от туристическа фирма „Лада“. Три дни преди отплаването някой се е изръсил луди пари и е откупил двете каюти от директорския фонд. По всяка вероятност са действали чрез директора на организираното пътешествие, инак той никога не би си дал каютите лукс. Но при този директор лесно не се припарва, има огромна елегантна къща с въоръжена охрана, която не пусна някакъв си въшкав участъков дори да приближи.
— Не уважават значи родната милиция — усмихнах се през зъби.
— Че кой я уважава днес, Владислав Николаевич? — въздъхна Лисицин. — И куцо, и сакато ни подритва.
— Вярно си е. А в нашата управа, приятелю, някой си скъсва задника, за да потули четирите трупа. Моето момче се поинтересува в министерството от сводките и знаеш ли какво прочете там? В хотела е убита гражданката Доренко, жителка на Москва. При опит за ограбване е убита гражданката Довжук, жителка на Московска област. По време на провеждане на масово мероприятие в тълпата е загинал гражданинът Юшкевич, жител на Санкт Петербург. По време на къпане в нетрезво състояние се е удавил гражданинът Бабаян. Страхотно, нали? На такива сводки никой не обръща внимание. Още повече че сега в нашето министерство никой от нищо не се интересува. След Будьоновск свалят министъра, след него ще изхвърчат някои от заместниците, ще се започнат кадрови игри, така че всички се вълнуват най-вече от това, а не от някакви си там граждани и гражданки, които са имали лошия късмет да умрат, когато са били на курорт. А пък аз с всичкия си акъл се чудех как може за разследването на такива шумни престъпления досега да не е създадена бригада!
Хазяйката ми, Вера Илинична, ме посрещна като близък човек. Когато тръгвахме вчера, й казах, че Лиля е получила слънчева уртикария и трябва спешно да я закарам в Москва, като обещах да се върна колкото може по-скоро. При това правех страдалческа физиономия и хвърлях изразителни погледи към Татяна. Вера Илинична разбиращо кимаше и дори се опитваше да ми намигне, в смисъл че напълно одобрява нашите младежки лудории.
— А момичетата отидоха на плаж с Юрий Сергеевич — каза тя със съжаление в гласа, когато ми даваше ключа от стаята. — Не очакваха да се върнете толкова скоро. Времето е лошо, няма слънце, но пак отидоха. Казаха, че било полезно да се диша морски въздух.
— Нищо — отвърнах безгрижно, — ще ги намеря там. Знам къде сядат обикновено.
Хвърлих сака си на леглото, преоблякох се и с бодър и весел вид тръгнах към морето. Въпреки мрачното и ветровито време, плажът далеч не бе толкова пуст, колкото очаквах. Явно курортистите бяха решили да не чакат времето да се оправи, след като са похарчили толкова пари, за да дойдат тук. В края на краищата морето си е море, а за профилактика на простудата съществуват отдавна изпитани народни средства, като например силните спиртни напитки.
Намерих моята компания там, където бях очаквал. Ирочка дремеше на една скара, завита с якето на Мазаев, а Татяна и Юра играеха на карти. Отдалеч зърнах нежно люляковия пуловер на Таня, нейните вдигнати високо на тила светлоруси коси над пълната и почти съвсем бяла шия и внезапно разбрах колко силно съм влюбен в нея. Маргарита сигурно много би се изненадала да научи, че съм способен на такова силно чувство. А и самият аз се изненадвах.