Фотоателието имаше солиден вид и се намираше отделна едноетажна сграда. Поставените на витрината табла съобщаваха на гражданите, че тук се извършват всички видове фотографски услуги: снимане, проявяване на черно-бели и цветни филми, изработване на диапозитиви и снимки, снимки за документи и художествени фотопортрети. Приемали се поръчки и за заснемане на тържествени събития. Дори ремонтирали фотоапарати.
Вътре зад щанда седеше млад мъж — кавказки тип с тридневна четина, каквато напоследък бе станала модерна по подражание на известен западен актьор.
— Добър ден — радушно ни поздрави той. — Какво ще снимаме? Компанията на фона на морските вълни за спомен?
— Няма да снимаме — прекъснах го аз. — Ще задаваме въпроси и ще им отговаряме.
Момчето веднага помръкна. Очевидно думите пробудиха у него неприятни асоциации с милицията. Нищо чудно — все пак си е имал работа с нея.
— Тук не е бюро „Справки“ — мрачно промърмори той, като се постара да изглежда предизвикателен.
— Аха! — уж се съгласих аз. — Я ми кажи, приятелче, кой във вашия град се занимава с нощни снимки?
— Не разбрах?
Момчето въпросително вдигна глава, но лицето му изразяваше явно облекчение. Въпросът му се видя странен, но не опасен. От една страна, това беше добре. Но, от друга — лошо. Впрочем ще видим.
— Какво има за разбиране? Трябва да направя някои нощни снимки. А нямам съответната апаратура. Затова искам да науча кой има такава и кой може да ми помогне. Ясен ли е въпросът сега?
— Ясно — отново промърмори небръснатият, но гласът му бе станал мъничко по-дружелюбен. — Ние нямаме такава апаратура.
— А кой има?
— Откъде да знам? — Той сви мощните си рамене, изопнали трикотажно поло. — Трябва да попитате колеги които си намират работа по хотелите. Богаташите имат своите капризи, обичат да се снимат за спомен с момичетата си при големите нощни къпания.
— Ами хайде поразпитай, приятелче. А аз ще прескоча утре. Разбра ли ме?
Момчето очевидно възприе ситуацията като съвсем безопасна за него, тъй че си позволи да бъде неотстъпчиво.
— Аз, чичка, си имам работодатели. Не се подчинявам на чужди команди — заяви с по-уверен глас.
Боже, боже, колко сме били самостоятелни! Обърнах се към Таня, Ирочка и Мазаев, които търпеливо ме изчакваха, разглеждайки снимките на ослепителни красавици и мъжествени герои, изпълнили стените наоколо. Мазаев улови погледа ми, веднага хвана нашите дами под ръка и ги изведе навън. Нещо много съобразителен ми се вижда този Мазаев. Може пък наистина да не е никакъв социолог?
След като останах насаме с небръснатия кавказец, аз леко прескочих разделящия ни плот и с отработено движение заключих главата му.
— Сега ще се подчиняваш на моите команди, ясно? Временно, не бой се. За няколко дни. Не е хубаво да се караш с мен — бягам по-бързо, скачам по-високо и стрелям по-добре. Схващаш ли? Утре ще дойда, за да получа отговора на въпроса си. Ако се държиш неправилно, ще те нашляпам по дупето. Дупето ти е меко, така че ръката няма да ме заболи. А за да не изпиташ желание да експериментираш, предупреждавам те отсега: все още само аз знам за гадните ти номера в лагера, но кръгът на осведомените лица може да се разшири.
Отпуснах главата на небръснатия, хванах го за косата и го обърнах с лице към мен. То бе станало смъртнобледо от корените на космите до врата. Значи Серьожа Лисицин не бе сбъркал, като ме насочи към този фотодеятел. Беше ми казал името му още вчера и докато летях с Лиля за Москва, Игорьок Дивин, освен всичко друго, бе получил сведения за този небръснат красавец, включително и за поведението му в лагера, докато бе излежавал присъда за въоръжен обир. Защото нашият герой не се държал твърде красиво — поне от гледна точка на затворническите нравствени закони. Администрацията била повече от доволна от него, защото не само донасял за различни провинения на другарите си по съдба, но и помагал при провокации срещу неугодни на шефа затворници. В средите на бившите, а и на действащите престъпници такова поведение не се прощава. Нашето приятелче било от Ростов, излежавало присъдата си в Самарска област, след освобождаването поживяло известно време край Курск, после се установило тук, в това южно градче на брега на Черно море. Слуховете за неговите неприятни номера още не били стигнали дотук, но това не бе трудно да се направи — именно за това информирах току-що твърде независимия фотограф, дето не признавал чужди команди. Вярно, шантажът не е особено благородно дело, но изобщо не ми пукаше за това, защото аз търсех хората, които бяха посегнали на детето ми. И за да ги намеря, бях готов на постъпки, които нямат нищо общо нито с благородството, нито с етиката. Сигурно в някой минал живот съм бил квачка, глупава и ограничена, но готова да се нахвърли дори на ястреб, за да защити пиленцата си.