Но съчетанието на военния пенсионер Соколник с шофьора от градското кметство Заваруев никак не ми хареса. Странна двойка. Какво може да ги свързва? Вечерта Серьожа Лисицин трябваше да ми донесе филмографиите на участниците във фестивала, срещата ми с главния готвач бе определена за десет и трийсет, така че имах предостатъчно време за размисли. И аз свърших може би единствената полезна работа през последните дни. Ако я бях свършил малко по-рано, всичко можеше да тръгне другояче. Но — уви! — по-рано не се сетих за това.
Поисках от хазяите си местните вестници от последния месец. Искаше ми се да видя какво пишат те за клуб „Патриот“. Но вместо кореспонденциите за юношеския военноспортен клуб, много по-силно впечатление ми направи поредицата разгромяващо критични статии за местната администрация. Градската инфраструктура е в упадък, защото в градския бюджет няма средства, а средства не постъпват, защото предприемачите свиват дейността си, а именно от данъците върху печалбите от нея съществува курортът. Необходимо е градското ръководство да се замени с хора по-разумни и с по-добри стопански идеи, с хора, които ще поведат безкомпромисна борба срещу престъпността и ще защитят уплашените предприемачи от рекетьори и бандити, за да може градът отново да процъфтява.
Нали знаете, че ако направим черни ивици върху бял лист, ще може да се каже, че това са черни ивици върху бялото, но ще може да се каже и че са бели ивици върху черното? Всичко зависи от индивидуалното възприятие ако не знаем какъв на цвят е бил листът в началото. Просто сме свикнали, че хартията обикновено е бяла, а с черното се рисува върху нея.
Хулиганските постъпки в скъпите магазини за дрехи, след които значителна част от стоката била безвъзвратно повредена. Наложило се да усилят охраната, но далеч не всички могли да издържат този финансов удар и много магазини били затворени, други още се крепели но вече били на ръба на затварянето. Разказът за това бе само фон, обяснение на факта, че мен и Татяна ни следваха по петите продавачка и охранител.
Аварията на въжената линия, свързваща крайбрежната улица с нудисткия плаж. Само фон на разказа за неуспешния опит на Ирочка и Юрий Мазаев да се изкъпят голи през нощта.
Взривът в казиното. Пак фон, на който ярко се очертаваше незавидното положение на младия оперативен работник Серьожа Лисицин, който за осем месеца не бе разкрил нито едно сериозно престъпление. И двете зверски убита проститутки. Не беше ли това сцена от същата опера?
Замразеното строителство на хотела. Мястото, където бил намерен трупът на кинорежисьора Виктор Бабаян. Просто място на действието — нищо повече.
Ами пожарът в Летния театър по време на конкурса за красота? Тема за новата повест на Таня — нищо повече.
Но ако разглеждаме всичко това не като фон, а като рисунка? Тогава ясно се очертава картина на умишлени систематични действия, насочени към изритване на предприемаческата дейност от този град. Бизнесмените прекратяват дейността си, в бюджета не постъпват данъци, градът запада, а народът естествено е неспокоен, особено ако средствата за масова информация умело подхранват това безпокойство. Народът е недоволен. Ще се потревожи, ще се посърди, а после ще вземе, както в добрите стари времена, брадвите и вилите и ще се вдигне да руши имението на помешчика, с други думи — ще поиска предсрочни избори за градската Дума. И ще избере когото трябва.
А ръководството на местната милиция доброволно се е съгласило да поеме удара върху себе си и да се престори, че не се справя с криминалната ситуация в града, защото на всички там са им били обещани топли места при новата власт, къде-къде по-доходни от днешната им държавна заплата. Затова са пратили да се справя с толкова сериозни и тежки престъпления неопитния Серьожа Лисицин, а щом той показа първите си млечни зъбки, веднага го запокитиха в девета глуха — направиха го участъков.