А ако се опиташ да свършиш нещо на чужда враждебна територия, трябва сам да си събираш информацията троха по троха, като си създаваш собствени познанства и да се заобикаляш с източници. Но за целта трябва да бъдеш или колкото може по-незабележим, обикновен и да не привличаш вниманието, или да имаш хубаво, сигурно прикритие. Аз не отговарях нито на едното, нито на другото условие, защото още от началото хукнах право в милицията и се изтъпаних пред един от нейните ръководители. Сега вече знаех, че това е бил заместник-началникът на градското управление на вътрешните работи, който отговаря за оперативно-издирвателната дейност. А както личи от изпращаните в Москва сведения за някакви граждани, умиращи неизвестно защо или давещи се в този славен град, и ръководителят, отговарящ за дежурната част, не е останал настрана от подялбата на бъдещите облаги от смяната на властта. Тъй че да хуквам към милицията с викове за възможна опасност за неизвестно кои участници в кинофестивала би било равносилно на опит да спра танк с голи ръце.
Докато седях, изпаднал в тъпо вцепенение, на прага на моята барака, аз стигнах до отчайващия извод за пълната безперспективност на опитите ми да разоблича странния конгломерат от градски власти, игрално-наркотрафикантска мафия и ветерани, възпитаващи юноши. А че юношите играят на тази игра твърде активно, вече ми бе ясно. И не беше въпросът само в мускулестия Льоха или в онези, чиито лица бе заснела безпристрастната камера на Вернигора. Отчетливо си спомних тримата младежи, които вървяха след нас, когато с Татяна се прибирахме след убийството на Люся Довжук. Тогава ние се спряхме и започнахме да се целуваме и на момчетата не им остана нищо друго, освен да подминат. Тогава нищо не заподозрях, а ние с Таня през целия път разговаряхме за убийствата и за касетата на Вернигора. А те са вървели след нас и са слушали? Изглежда, така е било.
Трябва да намеря онзи детайл, който обединява Олга Доренко, Людмила Довжук, Олег Юшкевич, Виктор Бабаян и все още живата Екатерина Иванникова. Трябва да го намеря, за да открия останалите от страшния черен списък и да се постарая да им помогна. И то трябва да го сторя бързо! Да забравя за Таня, която сега е на болничното легло и я тормозят с мъчителни процедури, и изцяло да насоча мисълта си към тайнствения списък. Това е единственото умно и полезно нещо, което все още мога да направя в този изцяло купен от някого топъл южен курортен град.
С огромно усилие разкъсах сковалото ме вцепенение, станах и влязох в стаята. Подредих на масата брошурите с филмографиите и започнах отново и отново да се взирам в текста. Не можех и не можех да се съсредоточа напълно, защото докато бях клюмал тъпо на прага, в осветената стая бяха нахлули рояци комари, които на отвратителния си писклив език ми говореха какво мислят за мен. Не ми мислеха доброто, но това бе единственото, което разбрах със сигурност.
Комарите покрай ушите ми постоянно ме разсейваха и през образуващата се дупка, която гадните насекоми пробиваха в моята съсредоточеност, постоянно се промъкваха странични мисли. Шофьорът на кметството Заваруев и пенсионерът Соколник… Пенсионерите и юношите… Старците и децата… Старците и децата…
Сякаш ме удари ток! Ами ето го, ето го въпросния детайл, който толкова дълго и безплодно търся! Фоновите хулигански и престъпни актове са насочени към онова, което в очите на по-възрастните хора е мръсен порок, разврат. Нудисткият плаж. Проститутките. Нощният ресторант с казиното. Умопомрачително скъпите дрешки. Конкурсът за красота, където безсрамно се разголват и преценяват крака, гърди, задници. Петзвездният хотел, където се плаща с техните мръсни долари и клиентите се настаняват не със съпруги и съпрузи или с хора от същия пол, а с любовници, и по цели нощи се лигавят в басейна и гледат стриптийз. Какво друго е могло да пробуди гнева и кипящата неудържима омраза на хора, настроени по този специфичен начин? С какво са могли да им попречат артистите и режисьорите? Сама с едно: с показването на съветската армия и на цялата съветска действителност с подигравателен тон и в твърде неприятен вид. Те са опорочили доблестните воини, омърсили са идеята на съветския патриотизъм, поругали са всичко светло и прекрасно, в което тези хора цял живот свято са вярвали, на което са служили предано, което са защитавали.