Отново вперих поглед в списъците на филмите. Сега всичко се връзваше.
Олга Доренко — главна роля във филма „Армейска съпруга“. Тя изигра в него млада жена, която по време на войната се движи с един полк и спи с всички безплатно — за едното благодаря и комат хляб. Именно в това тя вижда своето участие в повдигането на бойния дух на нашите войници. Полкова проститутка.
Люся Довжук — главна роля във филма на Виктор Бабаян „Камуфлаж“. Заглавието говори достатъчно: зад красивите лозунги се крие мръсотия, предателство, дребнава корист, мошеничество. Гледах този филм, беше много талантлив и много остър.
Олег Юшкевич — главна роля във филма „Женоубиец“. Неговият герой е сътрудник на КГБ от застойните времена, който замисля да се продаде на ЦРУ но за осъществяването на този замисъл трябва да премахне съпругата си и двете си любовници. Което и прави, като използва при това специалните си знания и навици, придобити в работата за КГБ.
Екатерина Иванникова — второстепенна роля във филма на Игор Литвак „Самоизгаряне“, където подробно се описва как в казармата попадат младежи с олигофрения, с лека и дори средна дебилност и какво става с тях там. Катя играе в него ролята на лекарка от полковата санитарна част, нимфоманка, която щом й се прииска мъж, става почти невменяема, като наркоман в абстиненция, и е готова на всичко, само и само спешно да легне под някого. Активно я обслужват ротни и взводни командири, срещу което тя поставя фалшиви диагнози на нещастните войничета, когато ги пребиват, унижават, изнасилват и докарват до самоубийство.
И тъй, освен Катя Иванникова, в черния списък със сигурност е фигурирал Игор Литвак. След десет минути намерих и третата потенциална жертва. Руслан Кийко, известен на публиката просто като Руслан, женоподобен хомосексуалист с дълга коса и нежно, грижливо избръснато лице. Във филма „Той и неговият съпруг“ Кийко играе армейски полковник, съвсем млад, постоянно получаващ предсрочно по-високи чинове, защото генералът е любител на мъжкото тяло, а неговият млад и красив подчинен дълги години не му го е отказвал. В тази роля Руслан бе особено убедителен и естествен (което е напълно разбираемо) — един нормален мъж никога не би могъл така да изиграе хомосексуалист, както го направи Кийко. Всеки друг в тази роля щеше да преиграва в опитите си да обрисува някаква особена женственост. А Руслан нищо не играеше и не измисляше, той си имаше от въпросната женственост точно колкото бе нужно. Неговата роля във филма бе главната, педерастът покровител бе само маркиран с няколко мънички епизода, а като цяло филмът разказваше как в продължение на много години се променя психиката на младия офицер, който гради кариерата си по този немъжки начин. Режисьор на филма беше пак Бабаян — гениалният алкохолик, блестящият майстор на психологическите нюанси. За съжаление за неговия живот вече можех да не се тревожа.
ГЛАВА 12.
Нямах представа къде да търся Сергей Лисицин след полунощ, а беше рисковано да отида у тях: щом са решили, че е достатъчно опасен, за да го отстранят от оперативна работа, твърде възможно е да наблюдават и контактите му. През първите дни след завръщането си от Москва аз все още бях Стасов и двамата правехме срещите си демонстративно открито, защото така беше замислено. Сега всичко се усложни. От къде на къде някой си Дмитрий Галузо ще търси посред нощ участъковия милиционер Лисицин?
Единственият ми шанс беше да се обадя на Серьожа по телефона вкъщи. Излязох от моята къщурка и тръгнах наляво по улицата, макар че надясно щеше да ми е по-близо до телефонната кабина. Но по напълно разбираеми причини не исках да минавам покрай номер 8.
Моето ангелче с кисела и свадлива физиономия измъкна поредното нещастно билетче, хвърли го в лицето ми и се тръшна да спи. Сергей го нямаше вкъщи. Изобщо никой не вдигна слушалката, така че дори не можах да помоля да му предадат, че ми трябва спешно.
Оставаше ми едно: да побързам да отида в хотела, където живееха кинаджиите, и да потърся Борис Рудин. Той има служба за безопасност, поне те да свършат нещо полезно.