— Какво има в десет сутринта? — попитах разтревожено. — Ще ходят ли някъде?
— Абе на една халтура в близко село. Защо ме гледате така, Владислав? Какво, не знаете ли, че актьорите и режисьорите постоянно припечелват по нещо от срещи с публиката, особено по време на фестивали? На един фестивал това му е хубавото, че хората през това време не са заети със снимки и тем подобни ангажименти, а за срещи с публиката се плаща прилично. Всички обикалят селата, щом ги поканят. Закриването на фестивала и раздаването на слоновете е утре в осем вечерта, така че целия ден днес и половината от утрешния те спокойно могат да посветят на собствения си джоб.
— Какво, и тримата ли отиват?
— И тримата.
— И всички на едно място или на различни?
— На едно. Какво толкова ви учудва?
— Кой друг заминава с тях?
— Никой, само Кийко, Литвак и Иванникова. Може би най-сетне ще започнете обясненията си, Владислав? Осигурих ви столовете, сега си платете.
— Чакайте малко, Борис Иосифович, как е станало така, че и тримата тръгват за среща с публиката на едно и също място? Да не би да са близки приятели и да са си намерили обща халтура? Не искат да се разделят или…
— Не, не, просто от това затънтено селце са се обадили в организационния комитет и са помолили да закараме техните най-любими актьори Катя и Руслан и режисьора Литвак. Че те им били кумирите и ни умолявали да дадем възможност на откъснатото от културния живот население да пообщува със своите любимци. Вярно, мястото си е абсолютна дупка, цивилизацията едва припарва дотам, но знаете ли, актьорите са страшно честолюбиви същества. Кажи му, че е кумир — и той е готов да не яде, да не спи, да пътува до края на света, но да чуе аплодисменти и да вдиша аромата на обожанието и преклонението. Не забравяйте, Владислав, че артистите и режисьорите от киното са много ощетени в това отношение, за разлика от театралните. Там и актьорът, и режисьорът излизат на сцената и виждат публиката всяка вечер, всяка вечер получават своята порция възторг и признателност. А в киното? Нашите творци са откъснати от публиката, а изпитват не по-малка необходимост да чувстват обичта на зрителя. Точно затова пътуват, ходят на най-затънтени места, по изровени пътища, с каруци и коне.
— И кога ги поканиха?
— Преди два дни, ако не греша. Сега нали вече сме петък? Обадиха се във вторник сутринта и се уговорихме, че те ще заминат в петък, ще направят една среща, ще пренощуват, в събота сутринта ще се представят отново в съседното село и по обяд ще ги докарат обратно. Тъкмо да си отпочинат и издокарат, защото вечерта в събота е закриването и връчването на наградите.
Така. Значи във вторник сутринта. В понеделник вечерта аз отлетях за Москва с Лиля, те са сметнали, че съм престанал да им се пречкам в краката и могат да продължат да действат. Оставало им е малко време до закриването на фестивала, затова са решили да премахнат и тримата с един удар. Интересно: какво ли са измислили този път? Най-вероятно автомобилна катастрофа. Гориста местност, серпантини… Колата в пропастта — и край. Боже мой, начело на всичко това със сигурност стои някой луд! Но защо го прикриват? Изтикването на бизнеса от града — това мога да разбера, то е в полза на хората, които водят своята политическа игра. Но изтребването на кинозвездите? Каква полза може да донесе това на хората, които се стремят към властта? Защо те позволяват на този човек безнаказано да върши убийства, хем не просто му позволяват, но му и помагат? Или са искали на всяка цена да провалят фестивала, та вече на никакъв Рудин да не му хрумне да си прави в този град великосветски сборища? Нали Рита ми обясняваше, че спонсорите влагат във фестивала много пари, защото той носи големи печалби? Именно затова спонсорите не позволиха фестивалът да се закрие, въпреки убийствата. Спонсорите се оказаха не по-малко безнравствени хора, но от друг отбор.
— Е, аз чакам вашите обяснения, Владислав. Какво всъщност се е случило?
— Вижте, Борис Йосифович, много силно подозирам, че искат да убият и тези трима души. Нищо не мога да докажа, но ви моля да ми повярвате.
— Имате някакви сведения, така ли? Рита ми каза, че сте отказали да приемете предложението ми да се заемете с тези убийства…
— Да, отказах, но всъщност отказах да работя за вас. А с убийствата все пак се занимавах. Вие познавате съвременното кино по-добре от мен, затова си спомнете: онези четирима души, които вече загинаха, и тези тримата имат отношение към филми, в които армията е показана в остро негативна светлина и се разобличават отрицателните явления в нея. Беше ми необходимо много време, докато се сетя за това, но вие, предполагам, не се нуждаете от дълго ровене във филмографиите, за да си го спомните.