Лучия взе друга чаша от масата и я подаде на Ричард, за да ги разменят.
— Ето — каза тя, докато му я връчваше, — това е кафето на сър Клод.
Тя загадъчно се усмихна на себе си, сложи на масата чашата, която Рейнър й даде и се върна на канапето.
Застанал с гръб към Лучия, секретарят извади от джоба си няколко таблетки и ги пусна в чашата, която държеше. Когато пое към вратата на кабинета, Барбара му препречи пътя.
— Хайде елате и танцувайте с мен, мистър Рейнър — умолително каза тя с най-завладяващата си усмивка. — Бих принудила Карели, само дето ми се струва, че той умира да потанцува с Лучия.
Докато Рейнър се колебаеше, без да може да се реши, до тях се приближи Ричард Еймъри.
— Предайте се, Рейнър — посъветва го той. — В края на краищата всички го правят. Хайде, дайте ми кафето, аз ще го занеса на баща си.
Рейнър неохотно се съгласи да му вземат чашата. Ричард тръгна нататък, спря се за миг, а после влезе направо в кабинета на сър Клод. Барбара и Едуард Рейнър, след като първо обърнаха плочата от другата страна, бавно затанцуваха валс. Доктор Карели ги наблюдава миг-два, усмихвайки се снизходително, а после се приближи до Лучия, която продължаваше да седи на канапето с крайно унил вид. Той се обърна към нея:
— Беше много мило от страна на мис Еймъри, че ми позволи да прекарам уикенда с вас — каза той.
Лучия вдигна поглед към него. Известно време остана безмълвна, после отвърна:
— Тя е прекрасен човек.
— А този дом е толкова очарователен — продължи Карели и мина зад канапето. — Трябва някой път да ме разведете из него. Местната архитектура от този период силно ме интересува.
Докато той говореше, Ричард Еймъри излезе от Кабинета. Без да обръща внимание на жена си и Карели, той отиде до кутията с лекарства в средата на стаята и се зае да я подрежда.
— Мис Еймъри може да ви разкаже повече за този дом от мен — каза Лучия на доктор Карели. — Твърде малко разбирам от тези неща.
След като първо се огледа, за да се увери, че Ричард Еймъри е зает с лекарствата, че Едуард Рейнър и Барбара Еймъри все още танцуват в далечния край на стаята и че Каролайн Еймъри е задрямала, Карели мина пред канапето и седна до Лучия. Той продума с тих напрегнат глас:
— Направихте ли онова, за което ви помолих?
Гласът й беше по-тих от неговия и тя почти шепнеше, когато заговори с отчаяние:
— Нямате ли милост?
— Направихте ли онова, за което ви помолих? — попита още по-настойчиво Карели.
— Аз… аз… — заеквайки започна Лучия, но после се изправи, обърна се рязко и бързо отиде до вратата, която водеше към преддверието. Тя завъртя дръжката, но установи, че вратата не може да се отвори.
— Нещо не е наред с тази врата! — извика тя, обръщайки се с лице към другите. — Не мога да я отворя.
— Какво има? — попита Барбара, продължавайки да танцува с Рейнър.
— Не мога да отворя тази врата — повтори тя.
Барбара и Рейнър спряха да танцуват и отидат при Лучия. Ричард Еймъри се отправи към грамофона, за да го изключи, преди да се присъедини към тях. Всеки от тях се опита да отвори безуспешно вратата под погледа на мис Еймъри, която беше събудила, но продължаваше да седи. Доктор Карели остана прав до библиотечния шкаф.
Сър Клод се подаде от кабинета си с чаша кафе в ръка, без никой да го види. Той остана там миг-два, за да погледа групичката хора, струпали се пред вратата на преддверието.
— Колко необичайно! — възкликна Рейнър изоставяйки опитите си да отвори вратата и обръщайки се към останалите. — Изглежда бравата някак е заяла.
Гласът на сър Клод се разнесе из стаята, стресвайки всички:
— О, не, не е заяла. Заключена е. Заключена е отвън.
Сестра му се изправи и отиде при него. Отвори уста, за да каже нещо, но той я изпревари.
— Аз наредих да я заключат, Каролайн — рече й той.
Приковал погледите на всички, сър Клод отиде до масата за кафе, взе бучка захар от захарницата и я пусна в чашата си.
— Искам да ви кажа нещо — обяви той на останалите. — Ричард, ще бъдеш ли така добър да позвъниш за Тредуел?
Синът му го погледна, сякаш се канеше да каже нещо, ала след кратка пауза отиде до камината и натисна звънеца в стената зад нея.
— Предлагам ви да седнете — продължи сър Клод и посочи към столовете.
Вдигнал вежди, доктор Карели прекоси стаята и седна на ниското столче. Едуард Рейнър и Лучия Еймъри също си намериха места, докато Ричард Еймъри, който изглеждаше озадачен, избра да остане прав пред камината. Каролайн Еймъри и племенницата й Барбара заеха канапето. След като всички седнаха, сър Клод премести креслото така, че да може безпрепятствено да ги наблюдава, после и той седна.