Вратата отляво се отвори и влезе Тредуел.
— Позвънихте ли, сър Клод?
— Да, Тредуел. Обади ли се на телефонния номер, който ти дадох?
— Да, сър.
— Задоволителен ли беше отговорът?
— Напълно, сър.
— И на гарата е отишла кола?
— Да, сър. Една кола е отишла да посрещне влака.
— Много добре, Тредуел — каза сър Клод. — Можеш вече да ни заключиш.
— Да, сър — отвърна Тредуел и се оттегли. Когато икономът затвори вратата зад себе си, се чу как в ключалката се превъртя ключ.
— Клод! — възкликна мис Еймъри — Какво, за Бога, си мисли, че прави Тредуел…?
— Тредуел действа по мое нареждане, Каролайн — остро я прекъсна сър Клод.
Ричард Еймъри се обърна към баща си:
— Може ли да попитаме какво значи всичко това? — студено се осведоми той.
— На път съм да ви обясня — отговори сър Клод. — Моля всички да ме изслушате спокойно. Като начало, както вече разбрахте, тези две врати — той посочи двете врати на библиотеката — са заключени отвън. От моя кабинет не може да се излезе навън, освен през тази стая. Стъклените врати на библиотеката също са заключени.
Той се обърна в креслото си към Карели, на когото някак между другото обясни:
— Всъщност са заключени от едно лично мое хитроумно изобретение, за което семейство ми знае, но с което не може да си служи.
После сър Клод отново се обърна към всички продължи:
— Това място е капан за мишки — той поглед на часовника си. — Сега е девет без десет. Малко след девет ще пристигне и мишеловът.
— Мишеловът? — лицето на Ричард Еймъри, изразяваше пълно недоумение. — Какъв мишелов!
— Детектив — обясни сухо известният учен и отпи от кафето си.
Глава V
Думите на сър Клод бяха посрещнати с изумление, Лучия нададе глух вик, а съпругът й втренчено я погледна. Мис Еймъри изписка, а Барбара възкликна „Мили Боже!“. Едуард Рейнър се включи с безсмисленото си „Ама че работа, сър Клод!“, единствено доктор Карели остана спокоен.
Сър Клод се отпусна в креслото си, стиснал в дясната си ръка чашата за кафе, а в лявата — чинийката.
— Май постигнах предвидения ефект — забеляза той със задоволство. После допи кафето си и се намръщи, а след това постави чашата върху чинийката и ги сложи на масата.
— Тази вечер кафето е необичайно горчиво — оплака се той.
При тази несправедлива забележка на лицето на сестра му се изписа леко раздразнение, защото тя я прие като критика, насочена директно срещу нейното домакинство. Точно се накани да каже нещо, когато Ричард Еймъри се обади:
— Какъв детектив? — попита той баща си.
— Казва се Еркюл Поаро — отвърна сър Клод — и е белгиец.
— Но защо? — настоя Ричард. — Защо си го извикал?
— Въпрос, който ни води право към целта — отвърна баща му с неприятно ледена усмивка. — Сега стигаме до същността. Както повечето от вас знаят, от известно време се занимавам с ядрени изследвания. Открих нов експлозив. Той е с такава мощ, че всичко постигнато до момента в тази насока е направо детска играчка в сравнение с него. Голяма част от това вие вече знаете…
Карели бързо скочи на крака.
— Аз не знаех — възкликна нетърпеливо той. — Силно съм заинтригуван да науча повече.
— Наистина ли, доктор Карели? — сър Клод вложи в тази тривиална безсмислена фраза особена многозначителна нотка и Карели, леко смутен седна обратно на мястото си.
— Та както казвах — продължи сър Клод, мощността на „Еймърит“, както го наричам аз, такава, че там, където с друг експлозив са били убивани хиляда, сега ще можем да убием стотици хиляди.
— Колко ужасно! — възкликна Лучия и потръгна.
— Скъпа моя Лучия — рече свекърът й и лек се усмихна, — истината никога не е ужасна, а само интересна.
— Но защо — започна Ричард — ни казва всичко това?
— Защото имам основания да смятам, че от известно време насам член на този дом се опитва да открадне формулата на „Еймърит“. Бях помолиш мосю Поаро да дойде утре у нас за уикенда, така че когато в понеделник тръгне обратно за Лондон, да вземе формулата със себе си и лично да я предаде на едно длъжностно лице в Министерството на отбраната.