— Но, Клод, това е абсурдно и несъмнено крайно обидно за всички ни — възпротиви се Каролайн Еймъри. — Не е възможно сериозно да подозираш…
— Още не съм свършил, Каролайн — прекъсна и брат й. — И те уверявам, че в това, което казвам няма нищо абсурдно. Повтарям, бях поканил Еркюл Поаро да дойде утре, но се наложи да промени плановете си и да помоля мосю Поаро да напусне възможно най-бързо Лондон и да пристигне тук още тази вечер. Предприех тази стъпка, защото…
Сър Клод спря. Когато се обади отново, той вече говореше бавно, като нарочно натъртваше на вейка дума.
— Защото — повтори той, докато погледът му бързо обходи всички събрали се — формулата, която беше написана на обикновена хартия за писма и поставена в продълговат плик, днес, малко преди вечеря, беше открадната от сейфа в моя кабинет. Открадната от някого в тази стая!
Изявлението на видния учен бе посрещнато от ужасените възклицания на присъстващите. Всички заговориха един през друг:
— Открадната формула? — започна Каролайн Еймъри.
— Какво? От сейфа? Невъзможно! — извика Едуард Рейнър.
Доктор Карели остана извън всеобщия брътвеж, той просто седеше със замислено изражение на лицето. Другите обаче млъкнаха едва когато сър Клод повиши глас и продължи:
— Свикнал съм да бъда прецизен по отношение на фактите — увери той слушателите си. — Точно в седем и двадесет сложих формулата в сейфа. Когато излязох от кабинета, в него влезе Рейнър.
Изчервявайки се от смущение или от гняв, секретарят започна:
— Сър Клод, наистина, аз възразявам…
Сър Клод вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
— Рейнър остана в кабинета — продължи той — и все още работеше там, когато доктор Карели се появи на вратата. След като го поздрави, Рейнър остави Карели сам в кабинета, докато той отиде да информира Лучия…
— Възразявам… аз… — започна Карели, но Клод отново вдигна ръка, за да го накара да замълчи и продължи разказа си:
— Рейнър обаче — каза той — не стигна по-далеч от вратата на тази стая, където срещна сестра ми Каролайн с Барбара. Те тримата останаха тук и доктор Карели отиде при тях. Каролайн и Барбара са единствените от тук присъстващите, които не са влизали в кабинета.
Барбара хвърли бърз поглед към леля си и после се обърна към сър Клод:
— Боя се, че информацията ти относно нашите действия не е съвсем точна, чичо Клод — рече тя. — Аз не мога да бъда изключена от списъка на заподозрените. Помниш ли, лельо Каролайн? Ти ме изпрати в кабинета да потърся някаква кука за плетене, която каза, че си забутала някъде. Чудеше се дали не е там.
Подминавайки прекъсването на племенницата си, ученият продължи:
— После дойде Ричард. Той влезе в кабинета самичък и остана там няколко минути.
— Боже мой! — възкликна Ричард. — Ама наистина, татко, ти не може да вярваш, че бих откраднал някаква си формула, нали?
Гледайки прямо сина си, сър Клод многозначително отвърна:
— Това късче хартия струва доста пари.
— Разбирам — втренчено го погледна синът му. — А съм в дългове. За това говориш, нали?
Сър Клод не отговори. Сериозният му поглед обходи останалите и той продължи:
— Както вече казах, Ричард остана в кабинета няколко минути. Той отново се появи в тази стая, точно в мига, в който и Лучия влезе вътре. Когато няколко минути по-късно беше съобщено, че вечерята е готова, Лучия вече не беше сред нас. Намерих и да стои в кабинета до сейфа.
— Татко! — извика Ричард. Той отиде до жена и сложи ръка върху раменете й, сякаш за да я защити.
— Повтарям, стоеше до сейфа — настоя сър Клод. — Тя изглеждаше силно развълнувана и когато я попитах какво има, тя ми отвърна, че се чувствала зле. Аз предположих, че чаша вино би й се отразило добре. Тя обаче ме увери, че вече била съвсем наред и след това ме остави, за да отиде при другите. Вместо незабавно да последвам Лучия в трапезарията, аз се позабавих в кабинета. Не знам нищо, но инстинктът ми ме подтикна да погледна в сейфа. Пликът с формулата беше изчезнал.
Настъпи пауза. Никой не каза нито дума. Изведнъж всички осъзнаха огромната сериозност на ситуацията. После Ричард попита:
— Как си събрал тази информация за нашите действия, татко?
— Разбира се, с размисъл — отговори сър Клод, — наблюдения и умозаключения. Посредством видяното от очите и чрез онова, което научих, след като разпитах Тредуел.