— Слава Богу! — извика Лучия. — Слава Богу!
На вратата отново се почука и този път тя бавно се отвори. Това прикова вниманието на всички, защото Тредуел въведе в стаята някакъв непознат и сетне се оттегли.
Всички погледнаха непознатия. Това, което видяха, беше едно човече с екстравагантен външен вид, на ръст едва ли по-високо от метър и шестдесет и пет, но което се държеше с подобаващо достойнство. Главата му, с форма точно като на яйце, беше леко наклонена встрани като на териер по време на лов. Мустаците му бяха гъсти и оформени като на военен. Той беше облечен много елегантно.
— Еркюл Поаро на вашите услуги! — каза непознатият и се поклони.
Ричард Еймъри протегна ръка.
— Мосю Поаро — рече той, докато се здрависаха.
— Сър Клод? — попита Поаро. — Ах, не, вие сте доста по-млад, разбира се. Навярно сте синът?
Той мина покрай Ричард и отиде в средата на стаята. Зад него незабелязано беше влязъл друг мъж — висок, на средна възраст и във военна униформа. Когато той застана до Поаро, детективът го представи:
— Моят колега — капитан Хейстингс.
— Каква приятна стая — забеляза Хейстингс, докато се ръкуваше с Ричард Еймъри.
Синът отново се обърна към Поаро:
— Съжалявам, мосю Поаро — каза той, — но се боя, че е станало недоразумение и напразно сме ви разкарвали дотук. Вече нямаме нужда от услугите ни.
— Така ли? — попита на свой ред Поаро.
— Да, съжалявам — продължи Ричард. — Много жалко, че сте се разкарвали чак от Лондон. Разбира се, хонорарът ви и… разходите… имам предвид… ъ-ъ-ъ… няма да има проблеми, естествено…
— Отлично разбирам това — каза Поаро, — но за момента не ме интересуват нито хонорарът, нито разходите.
— Така ли? Тогава какво… ъъъ…?
— Какво ме интересува ли, мистър Еймъри?! Ще ви кажа. То е съвсем маловажно и без никакво значение, разбира се. Ала вашият баща беше този, който ме повика. Защо той да не ми каже, че трябва да си вървя?
— О, разбира се, съжалявам — отговори Ричард и се обърна към сър Клод. — Татко, кажи моля те на мосю Поаро, че вече нямаме нужда от неговите услуги!
Сър Клод не отговори.
— Татко! — възкликна синът и бързо отиде до креслото на баща си. Той се надвеси над него и после се обърна като обезумял.
— Доктор Карели! — извика Ричард.
Мис Еймъри се изправи, а лицето й беше пребледняло. Карели бързо отиде при сър Клод и попипа пулса му. Намръщи се и постави ръка върху сърцето му, а после поклати глава.
Поаро бавно отиде до креслото на сър Клод и остана загледан в безжизненото тяло на учения.
— Да-а-а… боя се, че… — измърмори той, като че ли на себе си. — Много се боя, че…
— От какво се боите? — попита Барбара като се приближи.
Поаро я погледна.
— Боя се, че сър Клод ме е повикал твърде късно, мадмоазел.
Глава VI
Изявлението на Еркюл Поаро беше последвано от мълчание и всеобщо слисване. Доктор Карели продължи още минута-две огледа си върху сър Клод, преди да се изправи и погледне останалите. Обръщайки се към Ричард Еймъри, той потвърди:
— Боя се, че баща ви е мъртъв.
Ричард го изгледа с недоверие, сякаш не желаеше да приеме думите на един италиански лекар. След това попита:
— Боже Господи? От какво е умрял? Сърцето ли?
— Аз… така предполагам — отговори Карели с известно съмнение.
Барбара отиде при леля си, за да бъде край нея, защото мис Еймъри изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне. Едуард Рейнър се присъедини към тях, за да окаже своята помощ и подкрепа, като прошепна на Барбара:
— Предполагам, че този човек е истински доктор?
— Да, само че италиански — измърмори в отговор Барбара.
Те поставиха мис Еймъри да седне на един стол и застанаха от двете й страни. Дочул забележката на Барбара, Поаро енергично поклати глава. После, поглаждайки нежно разкошните си мустаци, той се усмихна и тихо изрече:
— Аз пък съм детектив, само че белгиец. Въпреки това, мадмоазел, ние, чужденците, стигаме понякога до правилния отговор.
Барбара намери за благоприлично поне малко да се смути. Тя и Рейнър потънаха за кратко в разговор, но сега пък Лучия се приближи до Поаро хвана го под ръка и го отведе настрани.
— Мосю Поаро — развълнувано започна да го увещава тя, — трябва да останете! Не трябва да им позволявате да ви отпратят.