— Какво искате да кажете? — попита Ричард Еймъри Еркюл Поаро. Последният театрално засука мустак и внимателно отупа от ръкава си някаква въображаема прашинка.
— Изглежда, това е несъмнено някаква моя глупава идея — отговори накрая дребничкият детектив. — Видите ли, онзи ден чух една много забавна историйка — за празната бутилка, бутилка, в която нямало нищо.
— Съжалявам, не ви разбирам — заяви Ричард Еймъри.
Вдигайки плика от масата, Поаро промърмори:
— Точно се чудех… — той погледна косо Ричард, който взе плика от него и надникна вътре.
— Празен е! — извика Ричард. Сетне го смачка, хвърли го на масата и погледна въпросително Лучия, която се отдалечи от него.
— Значи… — продължи несигурно — предполагам, че трябва да бъдем претърсени…, че ние…
Гласът му заглъхна и той се огледа, сякаш търсеше някой да му подскаже как да постъпи. Срещна обърканите погледи на Барбара и леля си й смущение от страна на Едуард Рейнър и съчувствие от доктор Карели. Лучия продължаваше да избягва погледа му.
— Защо не послушате съвета ми, мосю? — предложи Поаро. — Не правете нищо, докато не дойде докторът. Кажете ми — попита той, сочейки към кабинета — накъде води тази врата?
— Към кабинета на баща ми — отвърна му Ричард.
Поаро прекоси стаята и отиде до вратата, надникна вътре, за да огледа кабинета и после се върна пак в библиотеката, кимайки с глава, сякаш доволен от нещо.
— Разбирам — промърмори той и, обръщайки се към Ричард, добави: — Eh bien, мосю, не виждам причина да оставате повече в тази стая, след като предпочитате да се оттеглите.
Всички се почувстваха облекчени. Доктор Карели стана пръв.
— Естествено — заяви Поаро, гледайки италианския доктор, — никой не бива да напуска дома.
— Аз отговарям за това — обяви Ричард, след което Барбара и Рейнър излязоха заедно от стаята, последвани от Карели. Каролайн Еймъри се помайваше около креслото на брат си.
— Бедният скъп Клод — промълви на себе си. — Бедният скъп Клод.
Поаро отиде при нея.
— Имайте кураж, мадмоазел — рече й той. Зная, че шокът е бил голям за вас.
Мис Еймъри го погледна с насълзени очи.
— Толкова се радвам, че поръчах на готвача да приготви пържена писия за тази вечер — каза тя. — Беше едно от любимите ястия на брат ми.
Правейки храбри опити да не се разсмее и да се държи в съответствие със сериозния и тон, Поаро отговори:
— Да, да, сигурен съм, че това е истинска утеха за вас.
Той изведе мис Еймъри от стаята. Ричард последва леля си и след минутно колебание Лучия също живо напусна библиотеката. Поаро и Хейстингс останаха сами с трупа на сър Клод.
Глава VII
Веднага щом библиотеката се опразни, Хейстингс нетърпеливо се обърна към Поаро и го попита:
— Е, какво мислите?
— Затворете вратата, ако обичате, Хейстингс! — беше единственият отговор, който получи.
Приятелят му се подчини, а Поаро бавно поклати глава и огледа стаята. Разходи се напред-назад, хвърли поглед върху мебелировката, като сегиз-тогиз изучаваше и пода. Внезапно спря и се наведе, за да разгледа преобърнатия стол, на който седеше Едуард Рейнър, когато лампите угаснаха. Поаро измъкна изпод стола малък предмет.
— Какво намерихте? — попита го Хейстингс.
— Ключ — отговори Поаро. — Прилича ми на ключ за сейф. Забелязах, че в кабинета на сър Клод има сейф. Хейстингс, ще бъдете ли така добър да пробвате този ключ и да ми кажете дали пасва.
Хейстингс взе ключа и отиде в кабинета. Междувременно Поаро се приближи до тялото на учения, бръкна в джоба на панталоните му и извади оттам връзка ключове, като огледа внимателно всеки от тях. Хейстингс се върна и го информира, че ключът наистина пасва на сейфа в кабинета.
— Мисля, че мога да отгатна какво се е случило — продължи той. — Предполагам, че сър Клод го е изтървал и… ъ-ъ-ъ…
Той спря, а Поаро бавно поклати глава със съмнение.
— Не, не, mon ami, върнете ми, моля ви, ключа! — помоли го той и се намръщи на себе си, сякаш озадачен от нещо.
Взе ключа от Хейстингс и го сравни с един от връзката. После постави връзката обратно в джоба на мъртвия учен и вдигна намерения ключ.
— Това — каза той на Хейстингс — е дубликат. Вижда се, че е груба изработка, но без съмнение върши работа.