— Ричард, какво има? — тревожно запита Лучия и се хвърли към него. — Какво се е случило? Още нещо се е случило, виждам по лицето ти. Какво е то?
— Нищо, скъпа моя — отвърна Ричард, правейки опити гласът му да звучи спокойно. — Имаш ли нещо против да ни оставиш за малко?
Очите й се взираха изпитателно в лицето му.
— Не мога ли да… — започна тя, но се поколеба, когато Ричард отиде до вратата и я отвори.
— Моля те! — повтори той.
С последен поглед през рамо, в който ясно се четеше страх, Лучия излезе от стаята.
Глава XI
Доктор Греъм остави лекарската си чанта на масичката за кафе, прекоси стаята и седна на канапето.
— Боя се, че имам лоши новини, мосю Поаро — обърна се той към детектива.
— Лоши новини, казвате? Наистина? Открила сте какво е причинило смъртта на сър Клод? — попита Поаро.
— Смъртта му се дължи на отравяне с много силен растителен алкалоид — заяви Греъм.
— Какъвто е навярно хиосциаминът? — предположи Поаро и вдигна металната кутия с лекарства от масата.
— А, да, точно така! — доктор Греъм изглеждаше изненадан от точното предположение на детектива.
Поаро отнесе кутията в другия край на стаята и я постави на масата с грамофона, а Хейстингс отиде при него. Междувременно Ричард Еймъри седна до доктора на канапето.
— Какво всъщност означава това? — попита той доктор Греъм.
— Едно нещо със сигурност — намесата на полицията — гласеше бързият отговор на доктора.
— Боже мой! — възкликна Ричард. — Това е ужасно. Няма ли начин да го потулим?
Доктор Греъм погледна втренчено Ричард Еймъри, преди да заговори бавно, натъртвайки на всяка дума:
— Скъпи Ричард — каза той. — Повярвай ми, никой не би могъл да е по-огорчен и по-тъжен от мен поради това ужасно нещастие. Особено след като е малко вероятно, имайки предвид обстоятелствата, отровата да е била погълната съзнателно.
Ричард помълча за миг, преди да проговори:
— Искаш да кажеш, че се касае за убийство? — попита той с несигурен глас.
Доктор Греъм не каза нищо, само кимна сериозно.
— Убийство! — извика Ричард. — Какво, да му се не види, ще правим сега?
Греъм заговори вече по-живо, с известна деловитост в гласа, пояснявайки каква ще е по-нататък процедурата:
— Уведомих прокурора. Предварителното разследване ще се състои утре в Кингс Армс.
— И ти… искаш да кажеш, че… полицията ще се наложи да се заеме с това? И че няма начин то да бъде избегнато?
— Няма. Навярно ме разбираш добре, Ричард? — каза доктор Греъм.
Ричард вече звучеше истерично, когато започна да протестира:
— Но защо тогава не ме предупреди, че…
— Стига, Ричард, овладей се! Разбираш, че предприех тези стъпки, защото смятах това за абсолютно необходимо — прекъсна го Греъм. — В края на краищата при такива случаи не бива да се губи време.
— Боже мой! — изстена Ричард.
Доктор Греъм заговори по-меко:
— Ричард, знам, разбирам. Това е ужасен удар за теб. Но има още неща, за които трябва да поговорим. Смяташ ли, че си в състояние да ми отговориш на няколко въпроса?
Ричард направи видимо усилие да се овладее.
— Какво искаш да знаеш? — попита той.
— Първо — започна Греъм — какво яде и пи баща ти снощи на вечеря?
— Чакай да помисля, всички ядохме едно и също. Супа, пържена риба, котлети и завършихме с плодова салата.
— Добре, а какво пихте? — продължи доктор Греъм.
Ричард се замисли за миг, преди да отговори:
— Баща ми и леля ми пиха бургундско. Също и Рейнър, мисля. Аз, както винаги, уиски със сода, а доктор Карели… да, доктор Карели пи бяло вино, докато се хранеше.
— А, да, тайнственият доктор Карели — измърмори Греъм. — Извини ме, Ричард, но какво собствено знаеш за този човек?
Полюбопитствал да чуе какво ще каже Ричард Еймъри, Хейстингс се приближи до двамата мъже. В отговор Ричард рече на доктор Греъм:
— Нищо не зная за него. Никога не съм го виждал, нито пък съм чувал за него до вчера.
— Но той е приятел на жена ти? — попита докторът.
— Изглежда е така.
— Тя познава ли го отблизо?
— О, не, той е просто познат, доколкото зная.
Греъм цъкна с език и поклати глава.
— Надявам се, не си му позволил да напусне дома, нали? — попита той.