— Не, не — увери го Ричард. — Снощи му заявих, че докато тази работа не приключи… искам да кажа, историята с откраднатата формула… за него ще е най-добре да остане в дома. Всъщност пратих да вземат нещата му от странноприемницата, в която е отседнал и да ги донесат тук.
— Той въобще ли не се възпротиви? — попита изненадано Греъм.
— О, не, всъщност доста охотно се съгласи.
— Хм — беше единственият отговор на Греъм. После, оглеждайки се, попита: — Ами тази стая?
Поаро се приближи до двамата мъже.
— Вратите снощи бяха заключени от Тредуел иконома — успокои той доктор Греъм. — И ключовете бяха предадени на мен. Всичко е точно така, както си е било, освен дето само преместихме столовете, както виждате.
Доктор Греъм погледна чашата за кафе на масата. Той попита, сочейки към нея:
— Тази ли е чашата? — после отиде до масата, взе я и я помириса. — Ричард — попита той наново, — от тази чаша ли пи баща ти? Най-добре да я взема със себе си. Тя трябва да бъде дадена за анализ.
Той занесе чашата до масичката за кафе и отвори чантата си.
Ричард скочи на крака.
— Ти, разбира се, не мислиш… — започна той, но сетне спря.
— Вижда ми се крайно невероятно — рече му Греъм — отровата да е била поета по време на вечеря. Най-вероятното обяснение е, че хиосциаминът е бил сложен именно в кафето на сър Клод.
— Аз… аз… — опита се да каже нещо Ричард, докато се изправяше. Направи една крачка към доктора, но внезапно млъкна и с отчаян вид напусна бързо стаята през стъклените врати и отиде в градината.
Доктор Греъм извади от чантата си малка картонена кутия, уплътнена отвътре с памучна вата и внимателно постави чашата в нея, като в същото време доверително каза на Поаро:
— Голяма неприятност! Изобщо не съм изненадан, че Ричард Еймъри е толкова разстроен. Вестниците здравата ще преувеличат приятелството на жена му с този италиански доктор. И каква кал ще я залее, мосю Поаро, каква кал! Клетата жена! Тя навярно е напълно невинна. Този човек очевидно е намерил някакъв благовиден предлог да се запознае с нея. Много са хитри тия чужденци! Аз, разбира се, предполагам, че не бива да говоря по този начин, сякаш нещата вече са ясни, но какво друго да си мисли човек?
— Смятате, че вината му е очевидна, така ли? — попита го Поаро, като размени бърз поглед с Хейстингс.
— Ами, в края на краищата — обясни доктор Греъм — откритието на сър Клод беше много ценно. Този чужденец пристига тук, никой нищо не знае за него. Италианец е. Сър Клод е мистериозно отровен…
— А, да, Борджиите! — възкликна Поаро.
— Моля? — попита докторът.
— Нищо, нищо.
Доктор Греъм взе чантата си и се приготви да си тръгва, като подаде ръка на Поаро.
— Е, най-добре е да си вървя.
— Довиждане… засега, господин докторе — рече Поаро, докато се ръкуваха.
На излизане Греъм спря и се обърна.
— Довиждане, мосю Поаро. Нали ще се погрижете никой нищо да не пипа в тази стая, докато не дойде полицията? Това е изключително важно!
— Абсолютно. Отговарям за това — увери го Поаро.
Когато Греъм излезе и затвори вратата зад себе си, Хейстингс сухо отбеляза:
— Знаете ли, Поаро, не бих искал да се разболявам, докато съм в този дом. От една страна, защо то тук на свобода се разхожда отровител и от друга, защото хич не съм сигурен, че бих могъл да се доверя на този млад лекар.
Поаро закачливо погледна Хейстингс.
— Да се надяваме, че няма да останем в този дом толкова дълго, та чак да легнем болни — каза той, отиде до камината и натисна звънеца. — А сега, скъпи ми Хейстингс, на работа! — обяви той и се върна при своя колега, който съзерцаваше масичката за кафе с озадачен поглед.
— Какво ще правите? — попита Хейстингс.
— Ние двамата с вас, приятелю — отвърна Поаро с игриво пламъче в очите, — ще разпитаме Чезаре Борджия.
Тредуел влезе в отговор на позвъняването.
— Вие ли ме викате, сър? — попита икономът.
— Да, Тредуел. Бихте ли попитали италианския джентълмен, доктор Карели, дали ще бъде така добър да дойде тук?
— Разбира се, сър — отговори Тредуел и излезе от стаята, а Поаро отиде до масата, за да вземе кутията с лекарствата.
— Смятам, че би било добре — призна той на Хейстингс — да върнем тази кутия с толкова опасно съдържание на мястото й. Нека бъдем преди всичко подредени и последователни.