— На драго сърце — отговори Карели.
Поаро се замисли за миг, преди да попита:
— Отдавна ли познавате мадам Ричард Еймъри?
— Много отдавна — каза Карели и въздъхна. — Бях приятно изненадан, когато я срещнах така неочаквано и на такова затънтено място.
— Казвате „неочаквано“? — попита Поаро.
— Съвсем неочаквано — отвърна Карели и хвърли бърз поглед към детектива.
— Съвсем неочаквано — повтори Поаро. — Представете си само!
Внезапно във въздуха започна да се усеща известно напрежение. Карели погледна втренчено Поаро, но не каза нищо.
— Интересувате ли се от най-новите открития в науката? — попита го Поаро.
— Разбира се, нали съм лекар.
— А, все пак, естествено, едното не предполага другото — забеляза Поаро. — Нова ваксина, нови лъчи, нови бацили, всичко това — да. Ала нов експлозив, това едва ли би заинтригувало един доктор по медицина.
— Науката следва да бъде от интерес за всички ни — настоя Карели. — Тя разкрива триумфа на човека над природата. И как той изтръгва нейните тайни въпреки жестоката й съпротива.
Поаро кимна с глава, за да изрази съгласието.
— Това, което казвате, е направо възхитително. Истинска поезия! Но, както моят приятел Хейстингс ми напомни току-що, аз съм просто детектив. Аз гледам на нещата повече откъм практичната им страна. Откритието на сър Клод — то струва много пари, нали?
— Възможно е — неохотно отвърна Карели. — Не съм размислял върху тази страна на нещата.
— Вие очевидно сте човек с възвишени стремежи — забеляза Поаро. — А несъмнено сте също и богат. Пътешествията, например, са скъпо хоби.
— Човек трябва да види света, в който живее — сухо рече Карели.
— Така е — съгласи се Поаро. — Също и хората, които живеят в него. Някои от тях са по-особени. Например един крадец — колко особена психика има той!
— Както казвате — потвърди Карели, — много особена.
— Също и изнудвачът — продължи Поаро.
— Какво искате да кажете? — рязко попита Карели.
— Само казвам, че това важи и за изнудвача — повтори Поаро. Настъпи неловка пауза, преди да продължи. — Ала ние се отклонихме от темата — смъртта на сър Клод Еймъри.
— Смъртта на сър Клод Еймъри? Защо трябва да я обсъждаме?
— О, разбира се — сети се Поаро. — Вие още не знаете. Боя се, че сър Клод не е починал в резултат на сърдечен удар. Бил е отровен — той зорко следеше италианеца, за да види реакцията му.
— А! — промълви Карели и кимна с глава.
— Не сте изненадан? — попита Поаро.
— Честно казано, не съм — отговори Карели. — Подозирах това още снощи.
— Виждате, значи — продължи Поаро, — че нещата са отишли твърде далеч. — Тонът му се промени. — Няма да можете да си тръгнете днес тук, доктор Карели.
Карели се наведе напред към Поаро и попита:
— Свързвате ли кражбата на формулата със смъртта на сър Клод?
— Естествено — отговори Поаро. — А нима вие не?
Карели изрече бързо и разгорещено:
— Дали пък няма да се намери някой член на това семейство или друг обитател на тази дом, който да желае именно смъртта на сър Клод, без да го интересува формулата? Какво означава неговата смърт за болшинството хора в този дом? Ще ви кажа. Тя значи свобода, мосю Поаро. Свобода и онова, което току-що споменахте — пари. Този старец беше деспот, а също и скъперник, когато не се касаеше за неговата любима наука.
— Всичко това снощи ли го разбрахте, господин докторе? — попита невинно Поаро.
— И какво, ако е така? — отговори Карели. — Имам очи, виждам добре с тях. Поне трима човека в този дома биха желали смъртта на сър Клод — той стана и погледна часовника върху полицата на камината. — Но това сега не ме засяга.
Хейстингс заинтригувано се наведе напред, а Карели продължи:
— Много съм ядосан, че не мога да се явя на уговорената си среща в Лондон!
— Страшно съжалявам, господин докторе — рече Поаро. — Но какво мога да сторя?
— В такъв случай вече нямате повече нужда от мен? — попита Карели.
— Засега не — отвърна му Поаро.
Доктор Карели отиде до вратата.
— Ще ви кажа само още едно нещо, мосю Поаро — рече той, отвори вратата и се обърна към детектива. — Има жени, които е опасно да бъдат предизвиквани прекалено много.
Поаро учтиво се поклони и Карели, преди да излезе, също му отвърна с поклон, в който обаче се долавяше известна ирония.