— Просто се замислих за милия лорд Тенисън. Но продължете, моля! Какво се случи след това?
— След това?
— Разказвахте ни за снощи. Тук, в тази стая…
— А, да. Ами, Барбара искаше да пусне една изключително неприлична песен. На грамофона, искам да кажа. За щастие успях да я спра.
— Разбирам — промърмори Поаро. — А малкото шишенце, което държеше докторът… пълно ли беше?
— О, да — отговори мис Еймъри без колебание. — Защото, когато докторът цитира онова за съня без сънища, той каза, че половината от хапчетата в шишето ще са напълно достатъчни.
Мис Еймъри скочи от стола си и се отдалечи от масата.
— Знаете ли, мосю Поаро — продължи тя, когато Поаро също стана, за да отиде при нея. — През цялото време повтарям, че този човек — доктор Карели, не ми харесва. Има нещо в него… нещо фалшиво… и така мазно се държи. Разбира се, не бих могла да кажа нищо такова пред Лучия, след като той, изглежда, е неин приятел, но не ми е симпатичен. Лучия, видите ли, е толкова наивна! Сигурна съм, че този човек е спечелил нейното доверие, като някак си я е излъгал, с цел да бъде поканен в нашия дом и да открадне формулата.
Поаро закачливо погледна мис Еймъри, преди да попита:
— Значи не се съмнявате, че доктор Карели е откраднал формулата на сър Клод?
Мис Еймъри погледна изненадано детектива.
— Скъпи мосю Поаро! — извика тя. — Че кой друг може да бъде! Той беше единственият външен човек тук. Естествено, брат ми не би искал да обвини наш гост, затова направи така, щото да се даде възможност формулата да бъде върната. Намирам, че го направи много деликатно. Наистина много деликатно!
— Така е — тактично се съгласи Поаро и приятелски прегърна през рамо мис Еймъри за явно нейно неудоволствие. — А сега, мадмоазел, ще направя един малък експеримент, за който ще ми е нужна вашата помощ — той свали ръката си от раменете й. — Къде седяхте снощи, когато лампите угаснаха?
— Там — заяви мис Еймъри и посочи канапето.
— Тогава ще бъдете ли така добра отново да седнете там?
Мис Еймъри отиде до канапето и седна.
— А сега, мадмоазел — рече Поаро. — Искам вашето въображение здравата да заработи. Затворете очи, ако обичате!
Мис Еймъри направи, каквото я помолиха.
— Точно така — продължи Поаро. — Сега възпроизведете в съзнанието си снощните събития. Тъмно е. Нищо не се вижда, но пък всичко се чува. Потопете се дълбоко!
Приемайки думите му буквално, мис Еймъри се отпусна тежко на канапето.
— Не, не — каза Поаро. — Искам да кажа, потопете се дълбоко в снощната атмосфера. В нейния звуков фон. Хайде, върнете се отново там. А сега ми кажете какво чувате в тъмнината!
Впечатлена от явната настойчивост на детектива мис Еймъри направи усилие да изпълни онова, което искаха от нея. Помълча малко, после заговори бавно, с прекъсвания:
— Въздишки — каза тя. — Много въздишки. После чух, че се преобърна стол… и нещо метално издрънча…
— Така ли прозвуча? — попита Поаро, извади един ключ от джоба си и го хвърли на пода. Не се чу звук и мис Еймъри, след като почака няколко секунди, заяви, че нищо не чу.
— Тогава, може би, така? — опита отново Поаро, вдигна ключа от пода и силно го запрати към масичката за кафе.
— А, точно същия звук чух и снощи! — извика мис Еймъри. — Любопитно!
— Моля да продължите, мадмоазел — насърчи я Поаро.
— Ами чух, че Лучия изпищя и извика на сър Клод. После на вратата се почука.
— Това ли беше всичко? Сигурна ли сте?
— Да, така мисля… о, почакайте! В самото начало се чу някакъв странен шум, като че някой разкъсва коприна. Навярно нечия дреха, предполагам…
— Чия дреха според вас? — попита Поаро.
— Трябва да е било на Лучия. Не е била на Барбара, защото тя седеше точно тук, до мен.
— Странно — замислено произнесе Поаро.
— И това наистина е всичко — завърши мис Еймъри. — Сега вече мога ли да си отворя очите?
— О, да, разбира се, мадмоазел. — След това Поаро я попита: — Кой наля кафето на сър Клод? Вие ли?
— Не — отговори му мис Еймъри. — Лучия разля кафето по чашите.
— Кога точно беше това?
— Трябва да е било след разговора за тези ужасни лекарства.
— Мисис Еймъри ли занесе кафето на сър Клод.
Каролайн Еймъри се замисли за миг.
— Не — каза накрая тя.
— Не? — попита Поаро. — Кой тогава?