— Не знам… не съм сигурна… чакайте да видя… О, да, сетих се! Чашата на сър Клод беше на масата до тази на Лучия. Сетих се, защото мистър Рейнър тръгна да носи кафето на сър Клод в кабинета и Лучия го извика обратно, като му каза, че е объркал чашите… което беше наистина много глупаво, защото и двете чаши си приличаха, както си приличат две чаши с черно кафе и без захар.
— Значи — отбеляза Поаро — мосю Рейнър е занесъл кафето на сър Клод?
— Да… или, поне… не, точно така — Ричард я взе от него, защото Барбара покани Рейнър да танцуват.
— О! Значи мосю Еймъри е занесъл кафето на баща си?
— Да, точно така — потвърди мис Еймъри.
— Аха! — възкликна Поаро. — Кажете какво правеше точно преди това мосю Еймъри? Танцуваше ли?
— О, не — отговори мис Еймъри. — Прибираше лекарствата. Подреди ги наново в кутията, нали разбирате.
— Разбирам, разбирам. Значи сър Клод изпи кафето си в кабинета?
— Предполагам, че там е започнал да го пие — припомни си мис Еймъри. — Но после дойде тук с чаша в ръка. Сетих се още, че се оплака от вкуса му, каза, че било горчиво. А аз ви уверявам, мосю Поаро, че това беше едно превъзходно кафе. Специална смес, която аз лично си поръчвам от онзи чудесен универсален магазин на „Виктория Стрийт“. Много е удобен, защото влакът спира наблизо. И аз…
Тя не продължи нататък, защото вратата се отвори и в стаята влезе Едуард Рейнър.
— Прекъснах ли ви? — попита секретарят. — Много съжалявам. Исках да говоря с мосю Поаро, но мога да дойда и по-късно.
— Не, не — каза Поаро. — Точно приключих с изтезаването на тази бедна жена!
Мис Еймъри се изправи.
— Боя се, че не можах да ви кажа нищо съществено — извини се тя, докато отиваше към вратата.
Поаро стана и мина пред нея.
— Казахте ми достатъчно, мадмоазел. Повече, отколкото навярно си давате сметка — увери той мис Еймъри, докато й отваряше вратата.
Глава XIII
След като изпроводи мис Еймъри до вратата, Поаро насочи вниманието си към Едуард Рейнър.
— А сега, мосю Рейнър — каза той и даде знак на секретаря да седне. — Нека чуя какво имате да ми кажете.
Рейнър седна и втренчено погледна Поаро.
— Мистър Еймъри току-що ми каза за сър Клод. Искам да кажа, за причината на смъртта. Това е извънредно необичайно, мосю.
— И вие сте шокиран? — попита Поаро.
— Разбира се. Никога не бих заподозрял нещо подобно.
Поаро отиде до Рейнър и му подаде ключа, който беше намерил, като гледаше изпитателно секретаря.
— Виждали ли сте този ключ, мосю Рейнър? — попита той.
Рейнър взе ключа и го повъртя в ръка с озадачен вид.
— Много прилича на ключа от сейфа на сър Клод — забеляза той. — Но аз научих от мистър Еймъри, че ключът на сър Клод си е на връзката — там, където обикновено стои. — И той върна ключа на Поаро.
— Да, това е ключ за сейфа на сър Клод в кабинета, но е дубликат — рече му Поаро и добави бавно и натъртено. — Дубликат, намерен на земята под стола, на който сте седели снощи.
Рейнър погледна детектива решително.
— Ако мислете, че аз съм го изтървал, то грешите — заяви той.
Поаро го загледа проницателно за момент, после кимна с глава, сякаш остана удовлетворен.
— Вярвам ви — каза той, отиде бързо до канапето и седна, като потри ръце.
— Сега да се заловим за работа, мосю Рейнър. Вие сте довереният секретар на сър Клод, нали?
— Точно така.
— Значи знаете доста за работата му?
— Да, имам известен опит с научни изследвания и понякога му помагах при експериментите.
— Знаете ли нещо — попита Поаро, — което би могло да хвърли светлина върху тази трагична случка?
Рейнър извади от джоба си писмо.
— Само това — отговори той, отиде до Поаро и му подаде писмото. — Една от задачите ми беше да отварям и сортирам цялата кореспонденция на сър Клод. Това дойде преди два дни.
Поаро взе писмото и прочете на глас:
— „Вие държите змия в пазвата си!“ В пазвата си? — попита той и се обърна към Хейстингс, преди да продължи. — „Пазете се от Зелма Гьотц и нейните наследници! Тайната ви е известна. Бъдете нащрек!“ Подписано е с „Наблюдател“. Хм, много оригинално и интересно. Хейстингс, на вас това ще ви хареса — забеляза Поаро и подаде писмото на приятеля си.
— Онова, което бих искал да зная — рече Едуард Рейнър, — е следното — коя е Зелма Гьотц?