— Е, аз също — рече доктор Греъм. — Но, Барбара, помолих те да се срещнем тук навън, защото исках да говоря насаме с теб, за да не ни види някой. Първо трябва да ти кажа, че чичо ти, вън всякакво съмнение, е бил отровен снощи.
— Така ли? — рече отегчено Барбара.
— Ти май никак не си изненадана от това.
— О, като че ли съм изненадана. В края на краищата, не се случва всеки ден близките ти да бъдат отравяни, нали? Но трябва да призная, че не съм особено разстроена от смъртта му. Дори мисля, че съм доволна.
— Барбара!
— Не се прави на изненадан, че го чуваш, Кени. Чувал си ме и преди да се оплаквам от онзи стиснат, стар, хайде да не казвам какъв още… На него не му пукаше за нито един от нас, интересуваше се само от скапаните си експерименти. Държеше се гадно с Ричард, а и към Лучия не беше кой знае по-гостоприемен, когато братовчед ми я доведе от Италия, след като се бяха оженили. А Лучия е толкова сладка и е точно за Ричард.
— Барбара, скъпа, трябва да те питам нещо. Обещавам, че няма да кажа никому каквото ще ми отговориш и даже, ако е нужно, ще те закрилям. Но, кажи ми, знаеш ли нещо — каквото и да е — за смъртта на чичо си? Имаш ли някаква причина да смяташ, например, че Ричард толкова го е закъсал финансово, че би убил баща си, за да сложи ръка на онова, което накрая би било негов дял?
— Не искам този разговор да продължава, Кени. Мислех, че ме викаш тук, за да ми шепнеш сладки безсмислици, а не да обвиняваш братовчед ми в убийство.
— Скъпа, не обвинявам Ричард в нищо. Но трябва да признаеш, че има нещо нередно. Ричард не иска полицията да разследва смъртта на чичо ти. Той сякаш се бои от онова, което би излязло на бял свят. Няма обаче начин да попречи на полицията да разследва случая, разбира се, но заяви съвсем ясно, че ми е страшно сърдит, задето съм възбудил официално разследване. Само че, в края на краищата, аз просто направих онова, което е мой лекарски дълг. Как бих могъл да издам смъртен акт, в който да пиша, че сър Клод е умрял от сърдечен удар? За Бога, че сърцето му си беше съвсем добре, когато преди няколко седмици минах да му направя контролния преглед.
— Не искам да слушам повече, Кени. Прибирам се вътре. Нали знаеш пътя? Ще се видим друг път.
— Барбара, аз просто… — ала тя вече си беше отишла и доктор Греъм изпусна тежка въздишка, подобна на стон.
В този момент Хейстингс реши, че ще е най-разумно бързо да се върне там, откъдето беше дошъл, за да не го забележи някой от тях двамата.
Глава XIV
След като Еркюл Поаро изпрати Хейстингс на принудителна разходка в градината, той се върна в библиотеката. Дребничкият детектив насочи вниманието си към Лучия Еймъри, като преди това се погрижи да затвори стъклените врати.
Лучия го погледна притеснено.
— Искали сте да ме разпитате за моята прислужница, мосю Поаро. Поне това ми каза мистър Рейнър. Но тя е много добро момиче. Сигурна съм, че няма за какво да я подозирате.
— Мадам — отговори Поаро. — Не ви повиках да говорим за вашата прислужница.
Лучия изглеждаше уплашена, когато проговори отново:
— Но мистър Рейнър каза…
Поаро я прекъсна:
— Боя се, че накарах мистър Рейнър да мисли така по мои лични съображения.
— Тогава какво има? — попита го Лучия подозрително.
— Мадам — започна Поаро, — вчера вие ми оправихте един чудесен комплимент. Казахте, че когато сте ме видели… сте усетили, че можете да се доверите, така казахте.
— Да?
— Е, добре, мадам, моля ви да ми повярвате и сега!
— В какъв смисъл?
Поаро важно изрече:
— Вие сте млада, красива, възхищават ви се обичат ви — имате всичко онова, за което една жена би могла да копнее и бленува. Но ви липсва едно-единствено нещо, мадам, липсва ви отец, на когото да се изповядате! Нека папа Поаро поеме тази функция.
Лучия точно щеше да каже нещо, когато Поаро я изпревари:
— Първо помислете добре, преди да откажете мадам. Аз останах тук по ваша молба, останах, за да ви помогна. И все още искам това.
Внезапно Лучия заговори поривисто:
— Най-добре ще ми помогнете, като си отидете, мосю.
— Мадам — продължи Поаро невъзмутимо, — знаете ли, че полицията ще проведе разследване?
— Полицията?
— Да.
— Но кой ги е уведомил? И защо?
— Доктор Греъм и другите негови колеги — отговори й Поаро — са открили, че сър Клод Еймъри е бил отровен.