— Не, не, не съм, не съм! — заяви пламенно Лучия. — Но е вярно, че имах такова намерение. Карели направи ключ за сейфа на сър Клод по отпечатъка, който взех.
Поаро извади един ключ от джоба си, показа й го и попита:
— Този ли е?
Лучия погледна ключа.
— Да, беше съвсем лесно. Карели ми го даде. Аз бях в кабинета и точно се канех да отворя сейфа, когато сър Клод влезе и ме завари вътре. Това е истината, кълна се!
— Вярвам ви, мадам — каза Поаро. Той прибра ключа в джоба си, отиде до креслото и седна, като замислено събра върховете на пръстите си.
— И все пак охотно възприехте плана на сър Клод за изгасването на лампите.
— Не исках да бъда претърсвана — поясни Лучия. — Преди това Карели ми беше дал ключа заедно с една бележка и двете бяха в джоба на роклята ми.
— Какво направихте с тях? — попита Поаро.
— Когато лампите изгаснаха, хвърлих ключа колкото се може по-надалеч. Ей там — посочи тя към стола, на който предната вечер беше седял Едуард Рейнър.
— А бележката, която ви беше дал Карели? — продължи Поаро.
— Не знаех какво да правя с нея. — Лучия стана и отиде до масата. — Така че я пъхнах между страниците на една книга. — Тя взе една книга я разгърна. — Да, още е тук — заяви тя и извади отвътре късче хартия. — Искате ли да я видите?
— Не, мадам, тя си е ваша — успокои я Поаро.
Лучия седна на стола до масата и накъса бележката на ситни парченца, които прибра в чантичката си. Поаро я наблюдаваше известно време, преди да попита:
— Още една малка подробност, мадам. Случайно да сте си скъсали някъде роклята снощи?
— Аз? Не! — Лучия изглеждаше изненадана.
— Докато беше тъмно — попита Поаро, — чухте ли да се разкъсва плата на нечия рокля?
Лучия се замисли за миг-два. После добави:
— Сега, след като го споменахте, мисля, че да. Но не моята, навярно е била или на мис Еймъри, или на Барбара.
— Добре, няма да се занимаваме сега с това — отбеляза великодушно Поаро. — Сега да поговорим за друго. Кой наля кафето на сър Клод снощи?
— Аз.
— И го сложихте на тази маса до вашето кафе?
— Да.
Поаро стана, наведе се през масата към Лучия и рязко изстреля следващия си въпрос:
— В коя от двете чаши сложихте хиосциамина?
Лучия го изгледа като обезумяла.
— Откъде научихте? — прошепна тя.
— Това ми е работата — да научавам разни неща. В коя чаша, мадам?
Лучия въздъхна.
— В моята собствена.
— Защо?
— Защото исках… исках да умра. Ричард заподозря, че между мен и Карели има нещо… че сме любовници. Никога не би могъл да бъде по-далеч от истината! Мразех Карели, мразя го и сега! Но тъй като не можах да се сдобия с формулата, бях сигурна, че ще ме издаде на Ричард. Самоубийство беше изход — единственият изход. Щях просто потъна в сън без сънища, за да не се събуди никога вече — така каза той.
— Кой?
— Доктор Карели.
— Започвам да разбирам… започвам да разбирам — бавно изрече Поаро. После посочи чашата на масата.
— Значи това е вашата чаша? Пълна и неначената?
— Да.
— Защо променихте решението си и не я изпихте?
— Ричард дойде при мен и каза, че ще ме отведе… в чужбина… и че ще намери пари за това. Той ми възвърна надеждата.
— А сега, мадам, слушайте ме внимателно — каза сериозно Поаро. — Тази сутрин доктор Греъм взе чашата, която се намираше на масата до стола, на сър Клод.
— Да?
— Неговите колеги няма да открият в нея нищо друго, освен утайка от кафе… — той замълча.
Лучия отвърна, без да го погледне:
— Разбира се…
— Нали така? — настоя Поаро.
Лучия погледна право пред себе си, без да продума. После, вдигна поглед към Поаро и възкликна:
— Защо ме гледате така? Плашите ме!
— Казах — повтори Поаро, — че взеха чашата, която тази сутрин се намираше на масата стол на сър Клод. Да предположим, че бяха взели чашата, която снощи е стояла на това място — той отиде при масата до вратата и извади една кафена чаша от саксията с декоративното растение. — Да предположим, че бяха взели тази чаша!
Лучия скочи бързо и закри лице с ръце.
— Вие знаете! — изохка тя.
Поаро отиде при нея.
— Мадам! — сега гласът му беше строго. — Те ще изследват онази чаша, ако вече не са го направили, и няма да открият нищо. Но снощи аз отлях малко от утайката на истинската чаша. Как бихте реагирали, ако ви кажех, че в чашата на сър Клод имаше хиосциамин?