— Хей, какво става тук! — извика инспектор! Джап. — Я, дявол да ме вземе, ако това не е Тонио!
— А! — изсмя се Поаро и се отдръпна от двамата. — Знаех си скъпи ми Джап, че вероятно ще ви е известно името на този джентълмен.
— О, знам всичко за него — потвърди Джап. — Тонио е много известна личност, нали така, Тонио? Обзалагам се, че това, което направи мосю Поаро, те е изненадало. Как се казва то, Поаро? Жиу-жицу или нещо такова, нали? Клетият стар Тонио!
Поаро сложи куфарчето на италианеца на масата и го отвори, а в това време Карели изръмжа на Джап:
— Нямате нищо срещу мен! Не можете да ме задържите!
— Така — каза инспекторът. — Обзалагам се, че няма да се наложи да търсим дълго човека, който е откраднал онази формула и е очистил стария джентълмен. — Обръщайки се към Поаро, той додаде: — Тази формула е абсолютен удар точно по вкуса на Тонио и тъй като го хванахме, докато правеше опит да се измъкне, няма да се учудя, ако стоката в този момент е у него.
— Съгласен съм — заяви Поаро.
Джап претърси Карели, докато в това време Поаро преглеждаше куфара му.
— Е? — попита Джап.
— Нищо — отговори детективът, затваряйки куфарчето. — Нищо. Разочарован съм.
— Мислите се за много умни, нали? — озъби се Карели. — Но мога да ви кажа…
Поаро го прекъсна, казвайки тихо и многозначително:
— Навярно можете, но ще бъде крайно неразумно.
Карели се сепна и извика:
— Какво имате предвид?
— Мосю Поаро е съвсем прав — заяви Джап. — По-добре ще е да си държиш устата затворена! — Той отиде до вратата, водеща до преддверието, отвори я и извика: — Джонсън!
Младият полицай подаде глава иззад вратата.
— Извикай тук цялото семейство! — нареди му Джап. — Искам ги всички тук!
— Да, сър — рече Джонсън и излезе от стаята.
— Протестирам! Аз… — изпъшка Карели. Внезапно той грабна куфарчето и се втурна към стъклените врати. Джап хукна след него, сграбчи го и го хвърли на канапето, като междувременно му взе куфарчето.
— Никой още не ти е сторил нищо лошо, така че недей да крякаш! — излая Джап на италианеца, който вече беше истински уплашен.
Поаро отиде до стъклените врати.
— Моля ви, мосю Поаро, не си отивайте точно сега! — извика Джап след него, като сложи куфара на Карели до масичката за кафе. — Сега ще стане интересно.
— Не, не, скъпи ми Джап, не си отивам — увери го Поаро. — Ще бъда тук. Това семейно събиране, както и вие казвате, наистина ще бъде интересно.
Глава XVII
Няколко минути по-късно, когато Еймърови започнаха да се събират в библиотеката, Карели продължаваше да седи на канапето с доста мрачен вид, а Поаро да се разхожда пред стъклените врати. Барбара Еймъри се върна от градината, влачейки след себе си Хейстингс. Те минаха през стъклените врати и тя седна на канапето до Карели, а Хейстингс застана до Поаро, който прошепна на своя колега:
— Ще бъде от полза, Хейстингс, ако отбелязвате… наум, нали разбирате, кой къде избира да седне.
— От полза? Как? — попита Хейстингс.
— Психологически, приятелю — беше единственият отговор на Поаро.
Лучия влезе в стаята, а Хейстингс я наблюдаваше, докато тя седна на стола отдясно на масата. Ричард дойде заедно с леля си — мис Еймъри, която седна на столчето, а той мина зад масата, откъдето да наблюдава жена си. Последен пристигна Едуард Рейнър и зае позиция зад креслото. След него в стаята влезе полицаят Джонсън, който затвори вратата и застана пред нея.
Ричард представи на инспектор Джап двете жени от семейството, които още не се бяха запознали.
— Леля ми — мис Еймъри — обяви той. — И братовчедка ми — мис Барбара Еймъри.
След като ги представиха, Барбара попита:
— За какво е цялото това вълнение, инспекторе?
Джап не й отговори.
— Сега мисля, че всички са тук, нали? — отбеляза той и отиде до камината.
Мис Еймъри изглеждаше озадачена и леко неспокойна.
— Аз не разбирам напълно — каза тя на Ричард. — Какво прави този… джентълмен тук?
— Мисля, че трябва да ти кажа нещо — отвърна й Ричард. — Разбираш ли, лельо Каролайн… а и всички вие — добави той, като бързо огледа цялата стая. — Доктор Греъм откри, че баща ми е бил… отровен.
— Какво? — силно извика Рейнър.
Мис Еймъри нададе ужасен писък.