— Бил е отровен с хиосциамин — продължи Ричард.
Рейнър се сепна.
— С хиосциамин? Но аз видях… — той млъкна и погледна Лучия.
Инспектор Джап направи една крачка към него и попита:
— Какво видяхте, мистър Рейнър?
Секретарят изглеждаше объркан.
— Нищо… поне… — започна той несигурно и гласът му постепенно заглъхна.
— Съжалявам, мистър Рейнър — настоя Джап, — но на мен ми трябва истината. Хайде, всички разбрахме, че криете нещо.
— Няма нищо, наистина — каза секретарят. — Искам да кажа, че явно ще се намери някакво разумно обяснение.
— Обяснение на какво, мистър Рейнър? — попита Джап.
Рейнър все още се колебаеше.
— Е? — подкани го Джап.
— Само това, че… — Рейнър отново замълча и после реши да продължи: — Само това, че аз видях как мисис Еймъри изсипа в ръката си част от онези таблетки.
— Кога беше това? — попита го Джап.
— Снощи. Точно излизах от кабинета на сър Клод. Другите бяха заети с грамофона и се бяха схрупали край него. Видях как тя взе едно шишенце с таблетки — мисля, че беше хиосциамин — и изсипа повечето от тях в шепата си. Тогава сър Клод ме повика отново в кабинета за нещо.
— Защо не го казахте по-рано? — попита Джап. Лучия се опита да каже нещо, но инспекторът я накара да замълчи.
— Една минутка, моля, мисис Еймъри — настоя той. — Искам първо да чуя мистър Рейнър.
— Не съм се сетил повече за това — отговори му Рейнър. — Едва когато мистър Еймъри току-що каза, че сър Клод е бил отровен с хиосциамин, си го припомних. Разбира се, аз мисля, че всичко е наред. Може би просто се стреснах от самото съвпадение. Таблетките сигурно изобщо не са били хиосциамин. Навярно са били от някое друго шишенце.
Сега Джап се обърна към Лучия:
— Е, мадам — попита той, — какво имате да кадете по въпроса?
Лучия изглеждаше съвсем спокойна, докато отговаряше:
— Исках нещо, което да ме приспи.
Обръщайки се отново към Рейнър, Джап попита:
— Вие казахте, че тя почти изпразнила шишето?
— Така ми се стори — каза Рейнър.
Джап отново се обърна към Лучия:
— Не са ви били нужни толкова много таблетки, за да заспите. Една или две биха били достатъчни. Какво направихте с останалите?
Лучия помисли за миг, преди да отговори:
— Не мога да си спомня.
Тя тъкмо щеше да продължи, когато Карели стана на крака и злобно извика:
— Виждате ли, инспекторе? Ето я вашата убийца!
Барбара бързо стана от канапето и се отдалечи от Карели, а Хейстингс веднага отиде при нея. Италианецът продължи:
— Ще ви кажа истината, инспекторе. Дойдох тук специално да се срещна с тази жена. Тя ме повика. Каза, че е взела формулата на сър Клод и предложи да ми я продаде. Признавам, че в миналото се занимавах с такива неща.
— Това не прилича много на признание — поправи го Джап и застана между Карели и Лучия. — А и вече ни е известно. — Той се обърна към Лучия: — Вие какво ще кажете, мадам?
Тя се изправи, а кръвта се беше оттеглила от лицето й. Ричард отиде при нея.
— Няма да позволя… — започна той, но Джап го спря:
— Ако обичате, сър.
Карели отново заговори:
— Само погледнете тази жена! Никой от вас не знае коя е тя! Но аз знам! Това е дъщерята на Зелма Гьотц. Дъщеря на жената с най-позорната репутация на света.
— Това не е вярно, Ричард! — извика Лучия. — Не е вярно! Не го слушай…
— Ще ти направя костите на сол! — изръмжа Ричард на Карели.
Джап направи крачка към Ричард.
— Запазете спокойствие, сър, моля ви, запазете спокойствие! — посъветва го той. — Трябва да разнищим всичко до край! — Джап се обърна към Лу чия. — И какво сега, мисис Еймъри?
Последва пауза, след която Лучия се опита да заговори:
— Аз… аз… — започна тя.
Погледна съпруга си, после Поаро и протегна безпомощно ръка към детектива.
— Кураж, мадам! — посъветва я Поаро. — Имайте ми доверие. Кажете им! Кажете им истината! Стигнахме до момента, в който лъжите вече няма да ни помогнат. Истината трябва да излезе наяве!
Лучия умолително погледна Поаро, но той само повтори:
— Кураж, мадам! Si, si. Бъдете смела и говорете!
Той се върна на мястото си до стъклената врата. След дълга пауза Лучия започна да говори с тих и приглушен глас: