— Истина е, че съм дъщеря на Зелма Гьотц. Не е вярно, че съм извикала този човек тук и че съм предложила да му продам формулата на сър Клод. Той дойде, за да ме изнудва!
— Да те изнудва? — прошепна Ричард и отиде при нея.
Лучия се обърна към него. Когато заговори в гласа й се долавяше настойчивост:
— Той ме заплаши, че ще ти каже за майка ми ако не взема формулата и не му я дам, но аз не го направих. Мисля, че той трябва да я е откраднал. Имаше възможност да го направи, когато остана сам тук… в кабинета. А сега разбирам, че е искал да взема хиосциамина и да се самоубия и всички да решат, че аз съм откраднала формулата. Той почти ме хипнотизира да го направя… — тя не издържа и зарида на рамото на Ричард.
С вик „Лучия, скъпа моя!“ Ричард я притисна в прегръдките си. После предаде съпругата си в ръцете на мис Еймъри, която беше станала и тя утешително прегърна разстроената млада жена, а Ричард се обърна към Джап:
— Инспекторе, искам да говоря с вас насаме!
Джап погледна за момент Ричард Еймъри и кимна отсечено на Джонсън.
— Много добре — прие той и полицаят отвори вратата, за да излязат мис Еймъри и Лучия.
Барбара и Хейстингс използваха възможността да се измъкнат в градината през стъклените врати, докато Едуард Рейнър излезе, като тихо каза на Ричард:
— Съжалявам, мистър Еймъри, много съжалявам.
Когато Карели вдигна куфара си и последва Рейнър навън, Джап инструктира полицая:
— Дръж под око мисис Еймъри, а също и доктор Карели! — Карели се обърна на вратата, а Джап продължи: — Не искам някой да почне да прави глупости, разбрано?
— Разбрано, сър — отговори Джонсън и последва Карели навън.
— Съжалявам, мистър Еймъри — рече Джап на Ричард Еймъри, — но след онова, което мистър Рейнър ни каза току-що, съм длъжен да взема всички предпазни мерки. Затова искам мистър Поаро да остане тук като свидетел на това, което ще ми кажете.
Ричард отиде при Джап с вид на човек, взел важно решение. Той пое дълбоко дъх и решително каза:
— Инспекторе!
— Да, сър, какво има? — попита Джап. Бавно и много натъртено Ричард отговори:
— Мисля, че е време да си призная. Аз убих баща си.
Джап се усмихна:
— Боя се, че вашата работа няма да стане, сър.
Ричард изглеждаше удивен:
— Какво искате да кажете?
— Да, сър — продължи Джап. — Иначе казано, този номер няма да мине. Разбирам, че сте много привързан към милата си съпруга — наскоро сте се оженили и така нататък. Но ако трябва да сме искрени, няма нужда да си надявате примката заради една лоша жена. Макар да признавам, че е голяма хубавица — няма грешка!
— Инспектор Джап! — извика Ричард ядосано.
— Няма смисъл да ми се сърдите, сър — продължи Джап невъзмутимо. — Казах ви чистата истина, без да го усуквам и не се съмнявам, че мосю Поаро ще ви каже същото. Съжалявам, сър, но дългът си е дълг и убийството — убийство! Толкова по въпроса! — Джап кимна решително и излезе от стаята.
Обръщайки се към Поаро, който беше наблюдавал сцената от канапето, Ричард студено попита:
— Е, и вие ли ще ми кажете същото, мосю Поаро?
Поаро стана, извади табакерата си от джоба и взе една цигара. Вместо да отговори на въпроса на Ричард, той на свой ред се обърна към него с въпрос:
— Мосю Еймъри, кога за първи път заподозряхте жена си? — попита Поаро.
— Аз никога… — започна Ричард, но Поаро го прекъсна и, вземайки кибрита от масата, каза:
— Моля ви, мистър Еймъри, само истината, ако обичате! Знам, че я подозирате и то я подозирате още преди моето идване. Затова бяхте толкова уплашен и искахте да се махна оттук. Не го отричайте! Не е възможно да измамите Еркюл Поаро! — Той запали цигарата си, върна кибрита на масата и се усмихна към далеч по-високия от него мъж, който сега се наведе към него. Контрастът между двамата беше пълен.
— Грешите — твърдо каза Ричард. — Напълно грешите. Как бих могъл да подозирам Лучия?
— А в същото време действително има достатъчно разумни основания да приемем, че вие сте виновният — продължи Поаро замислено, докато се връщаше на мястото си. — Пипали сте лекарствата, носили сте кафето, парите не ви стигат, а и няма надежда да дойдат отнякъде. О, да, човек не може да бъде обвинен, че ви подозира.
— Изглежда инспектор Джап не мисли като вас — забеляза Ричард.
— А, Джап! Той е човек на здравия разум — засмя се Поаро. — А не влюбена жена.