— Ох, да му се не види, ужасно съжалявам, Поаро — възкликна той. — Аз излязох навън само за секунда, но видях през прозореца, че вие влизате в стаята, затова реших, че няма нужда да се връщам.
— Искате да кажете, че сте сметнали за добре да не си правите труда да дойдете тук, за да се видим? — попита Поаро. — Е, скъпи ми Хейстингс, може да сте допуснали непоправима грешка. Аз намерих Карели в стаята. И само добрият Бог знае какво е правил той тук, или каква улика е подправил.
— Казвам ви, Поаро, че наистина съжалявам — отново се извини Хейстингс. — Ужасно много съжалявам!
— Ако не сте допуснали непоправима грешка, то това ще се дължи просто на добрата случайност, а не на нещо друго. Но сега, mon ami, дойде моментът, в който трябва да впрегнем на работа нашите малки сиви клетки — правейки се, че плясва Хейстингс по бузата, Поаро всъщност го потупа приятелски.
— А, добре! Да се залавяме за работа — извика Хейстингс.
— Не, не е добре, приятелю — каза му Поаро. — Зле е! Пълен мрак. — На лицето му се изписа притеснение, когато отново продължи: — Пълен мрак, какъвто беше и снощи. — Той се замисли за миг и после добави: — Но… да… мисля, че имам някаква идея, макар и още в зародиш. Да, ще започнем оттук!
Съвършено озадачен, Хейстингс попита:
— За какво говорите, да му се не види?
Тонът на Поаро се смени и той важно и замислено каза:
— Защо умря сър Клод, Хейстингс? Отговорете ми — защо умря сър Клод?
Хейстингс се втренчи в него:
— Но нали знаем — възкликна той.
— Така ли? — попита Поаро. — Толкова ли сте сигурен?
— Ъ-ъ-ъ… да — отвърна Хейстингс някак несигурно. — Той умря… умря, защото беше отровен.
Поаро направи нетърпелив жест.
— Да, но защо беше отровен?
Хейстингс дълбоко се замисли, преди да отговори. После започна:
— Навярно е умрял, защото крадецът е заподозрял…
Поаро бавно поклати глава, докато Хейстингс продължаваше:
— … защото крадецът е заподозрял, че… че е бил разкрит… — той отново млъкна, понеже видя, че Поаро все така поклащаше глава.
— Да предположим, Хейстингс… — тихо рече Поаро. — Само да предположим, че крадецът не е заподозрял това.
— Не ми е съвсем ясно — призна Хейстингс. Поаро се отдалечи, после се обърна отново и вдигна ръка, за да привлече вниманието на своя приятел. Направи пауза и прочисти гърлото си.
— Нека ви изложа, Хейстингс — обяви той, — последователността на събитията в реда, в който са протекли или поне, в който аз си мисля, че са протекли.
Хейстингс седна на един стол до масата, а в това време Поаро продължи:
— Сър Клод умира една нощ в своя стол. — Поаро отиде до креслото, седна и помълча за миг, преди замислено да продължи: — Да, сър Клод умира в своя стол. Няма никакви подозрителни обстоятелства около тази смърт. По всяка вероятност тя е щяла да бъде приписана на сърдечен удар. Щели са да минат няколко дни, преди личните му книжа да бъдат прегледани. Единственият документ, който са щели да търсят, е завещанието му. След погребението, в определен момент са щели да открият, че записките, които си е водил за новия експлозив, са непълни. Можело е никога да не се разбере, че е била изведена точната формула. Виждате ли какво преимущество получава нашият крадец от това, Хейстингс?
— Да.
— Какво? — попита Поаро.
Хейстингс изглеждаше озадачен.
— Какво? — повтори той.
— Сигурност. Това получава крадецът. Той може да пласира плячката, когато си пожелае и то без абсолютно никакъв риск. Нищо не го пришпорва. Даже и да се разбере за съществуването на формулата, той ще е имал достатъчно време, за да прикрие следите си.
— Ами… да, това е идея, предполагам — изрази неуверено мнението си Хейстингс.
— Ама разбира се, че е идея! — извика Поаро. — Не съм ли аз Еркюл Поаро? Ала вижте сега накъде ни води тази идея. Тя ни подсказва, че убийството на сър Клод не е просто рискован ход, предприет под напора на момента. Всичко е било планирано предварително. Предварително! Виждате ли сега докъде стигаме?
— Не — призна Хейстингс с детска прямота. — Много добре знаете, че никога не виждам подобни неща! Зная само, че се намираме в библиотеката в дома на сър Клод и това е всичко!
— Да, приятелю, прав сте — каза му Поаро. — Ние сме в библиотеката в дома на сър Клод Еймъри и не е сутрин, а е вечер. Светлините точно са угаснали. Планът на крадеца се проваля.