Поаро се изправи в стола си и почна да размахва във въздуха показалец, наблягайки по този начин на всяка дума:
— Сър Клод, който, при нормално развитие на нещата не би отворил сейфа си до сутринта на следния ден, най-случайно открива липсата на формулата. И както старият джентълмен казва сам, крадецът е бил хванат като мишка в капан. Да, но крадецът, който освен това е и убиецът, знае нещо, което сър Клод не знае. Крадецът знае, че сър Клод само след няколко минути ще замълчи завинаги. Той… или тя… има само един-единствен проблем, който трябва да разреши — да скрие късчето хартия в тези няколко мига на тъмнина. Затворете си очите като мен, Хейстингс. Светлините са угаснали, нищо не се вижда. Но пък се чува. Повторете ми, Хейстингс, колкото се може по-точно онова, което каза мис Еймъри, когато ни описваше тази сцена.
Хейстингс затвори очи. После започна да говори бавно, с прекъсвания, напрягайки паметта си.
— Въздишки — произнесе той.
Поаро кимна.
— Много въздишки — продължи Хейстингс и Поаро отново кимна.
Хейстингс се концентрира за миг и после отново продължи:
— Чува се преобръщане на стол… нещо метално издрънчава… това сигурно е ключът, мисля аз.
— Съвсем правилно — каза Поаро. — Ключът. Продължавайте.
— Писък. Лучия е тази, която изпищява. Тя извиква на сър Клод… после на вратата се почуква… О, почакайте — точно в самото начало се чува шум от раздиране на коприна.
Хейстингс отвори очи.
— Да, раздиране на коприна! — възкликна Поаро. Той стана, разходи се до бюрото, а сетне отиде до камината. — Отговорът е там, Хейстингс, в тези няколко минути мрак. Там е! А в същото време нашите уши не ни подсказват нищо.
Той застана пред полицата на камината и механично нареди подпалките във вазата.
— О, престанете да пренареждате тези проклети подпалки, Поаро! — изхленчи Хейстингс. — Все с тях се занимавате!
Поаро разсеяно дръпна ръка от вазата.
— Какво казахте? — попита той. — Да, вярно. — Сетне загледа вазата с подпалките. — Помня, че ги пренаредих преди по-малко от час. А сега трябва наново да ги подреждам. — Изведнъж той развълнувано заговори: — Защо, Хейстингс, защо?
— Предполагам, защото са се разместили — отегчено отвърна Хейстингс. — Пак вашата мания за ред!
— Раздиране на коприна! — възкликна Поаро. — Не, Хейстингс. Шумът е същият! — Той загледа книжните подпалки и грабна вазата, в която бяха. — Раздиране на коприна… — продължи после, като се отдалечи от камината.
Вълнението му се предаде и на приятеля му.
— Какво има? — попита Хейстингс, като скочи отиде при него.
Поаро изсипа подпалките на канапето и започна да ги разглежда. Сегиз-тогиз той даваше по една на Хейстингс, като измърморваше:
— Ето една. И още една, и още една…
Хейстингс ги разгъваше и щателно ги разглеждаше.
— „С19 N23“… — зачете той на глас от една подпалка.
— Да, да! — извика Поаро. — Това е формулата!
— Я гледай! Това е чудесно!
— Бързо! Сгънете ги отново! — нареди Поаро и Хейстингс се зае да ги нагъва. — О, колко сте бавен! — смъмри го Поаро. — Бързо! Бързо! — Той ги грабна от ръцете му, напъха ги обратно във вазата и побърза да я остави на полицата.
Слисан, Хейстингс отиде при него до камината. Лицето на Поаро светеше от радост.
— Интересно ви е какво правя тук, нали? Кажете ми, Хейстингс, какви са тези неща във вазата?
— Ами, подпалки, разбира се — отвърна Хейстингс с огромна ирония.
— Не, mon ami. Сиренце!
— Сиренце?
— Точно така, приятелю. Сиренце!
— Хм, Поаро — попита саркастично Хейстингс, — да не би да ви има нещо? Искам да кажа, да ви боли главата или нещо такова?
Поаро отговори, без да обръща внимание на лекомисления въпрос на своя приятел:
— За какво използваме сиренцето, Хейстингс? Ще ви кажа, mon ami. Използваме го за стръв в капан за мишки. Значи сега чакаме само едно — мишката.
— А мишката…
— Мишката ще дойде, приятелю — Поаро увери Хейстингс. — Бъдете сигурен. Аз й изпратих съобщение. Тя скоро ще отговори.
Преди Хейстингс да успее да реагира на загадъчното заявление на Поаро, вратата се отвори и в стаята влезе Едуард Рейнър.
— О, вие сте тук, мосю Поаро — забеляза секретарят. — А също и капитан Хейстингс. Инспектор Джап ви вика горе, за да поговори и с двама ви.