Глава XIX
— Веднага идваме — отговори Поаро.
Следван от Хейстингс, той тръгна към вратата, а Рейнър влезе в библиотеката и отиде до камината. На прага Поаро внезапно се обърна към секретаря и го погледна.
— Между другото, мистър Рейнър — попита детективът и се върна в средата на стаята, — случайно да знаете дали доктор Карели е бил тази сутрин в библиотеката?
— Да, беше — отговори Рейнър на детектива. — Аз го заварих тук.
— А! — Поаро изглеждаше доволен. — И какво правеше?
— Мисля, че телефонираше.
— Говореше ли, когато влязохте?
— Не, точно се връщаше в библиотеката от кабинета на сър Клод.
Поаро обмисли чутото за момент и после попита Рейнър:
— Къде точно бяхте вие тогава? Можете ли да си спомните?
Без да се отмества от камината, Рейнър отговори:
— О, тук някъде, струва ми се.
— Чухте ли нещо от разговора на доктор Карели по телефона?
— Не — каза секретарят. — Той съвсем ясно даде да се разбере, че иска да остане сам, затова се махнах.
— Разбирам. — Поаро се поколеба и после извади от джоба си бележник и молив. Написа няколко думи на един лист и го откъсна. — Хейстингс! — извика той.
Хейстингс, който се мотаеше около вратата, дойде при него и Поаро му подаде сгънатия лист.
— Ще бъдете ли така добър да го отнесете горе на инспектор Джап?
Рейнър изчака Хейстингс да излезе от стаята, за да изпълни поръчката, след което попита:
— За какво е всичко това?
Поаро прибра бележника и молива в джоба си и отговори:
— Писах на Джап, че след няколко минути ще съм при него и че може би ще съм в състояние да му кажа името на убиеца.
— Наистина ли? Вие знаете кой е? — попита Рейнър с вълнение в гласа.
За момент настъпи тишина. Еркюл Поаро сякаш беше омагьосал секретаря и той като хипнотизиран наблюдаваше детектива, който започна бавно да говори:
— Да, мисля, че научих кой е убиецът… най-накрая — заяви Поаро. — Сещам се за друг случай, не много отдавна. Никога няма да забравя убийството на лорд Еджуеър. Бях почти победен… да, аз — Еркюл Поаро, и то от изключително простият план на един елементарен мозък. Видите ли, мосю Рейнър, най-простоватите хора често имат таланта да извършат най-несложно престъпление и след това иди се оправяй. Да се надяваме, че убиецът на сър Клод е другата крайност — интелигентен, надарен и страшно самодоволен. Той не може да устои на изкушението… как го казвате вие?… да усъвършенства съвършеното. — Очите на Поаро се оживиха от възбуда.
— Не съм сигурен, че ви разбирам — каза Рейнър. — Да не би да искате да кажете, че не е мисис Еймъри?
— Не, не е мисис Еймъри — отговори му Поаро. — Затова написах онази бележка. Тази клета жена страда достатъчно. Трябва да й спестим по-нататъшни разпити.
Рейнър изглеждаше замислен, след което възкликна:
— Обзалагам се тогава, че е Карели! Нали?
Поаро игриво му се закани с пръст.
— Мосю Рейнър, ще трябва да ми позволите да запазя моята малка тайна до последния момент. — Той извади една носна кърпа и изтри челото си. — Mon Dieu! Колко е горещо днес! — оплака се той.
— Искате ли нещо за пиене? — попита Рейнър. — Забравих добрите обноски. Трябваше да ви предложа по-рано.
Поаро се усмихна.
— Много сте любезен. Едно уиски, ако обичате.
— Разбира се, само момент. — Рейнър излезе от стаята, а Поаро закрачи към стъклените врати и се загледа за миг към градината. После отиде до канапето, за да потупа възглавничките, след което се премести до камината, за да подреди украшенията на полицата. След малко Рейнър се върна с две чаши уиски със сода на един поднос. Той видя как Поаро посегна към едно от украшенията.
— Предполагам, че това е много ценна антика — отбеляза Поаро и вдигна една каничка.
— Така ли? — гласеше равнодушният коментар на Рейнър. — Не разбирам много от тези неща. Елате да пийнем — предложи той, докато слагаше подноса на масичката за кафе.
— Благодаря — каза тихо Поаро и отиде при него.
— Е, за ваше здраве! — каза Рейнър, взе една чаша и отпи.
Поаро се поклони и вдигна другата чаша към устните си.
— И за ваше, приятелю! А сега нека ви разкажа за моите подозрения. Първо разбрах, че… — той внезапно млъкна и рязко извърна глава, сякаш дочу нещо. Погледна първо към вратата, после към Рейнър и сложи пръст на устните си, давайки да се разбере, че може би някой ги подслушва.