Поаро връчи пак чашата на Хейстингс.
— Лично аз мисля, че изиграх ролята си съвсем добре — заяви той.
Настъпи пауза, през която Поаро и Рейнър се изгледаха. След това Рейнър каза:
— Боях се от вас още от момента, в който влязохте в този дом. Планът ми щеше да мине. Можех да се уредя за цял живот с петдесетте хиляди лири… а може би дори и повече… които щях да получа за тази гадна формула! Но от момента, в който пристигнахте, спрях да се чувствам толкова уверен, че ще се измъкна след убийството на този надут стар глупак и кражбата на скъпоценното късче хартия.
— Аз скоро забелязах, че сте интелигентен — отвърна Поаро и отново седна в креслото, като изглеждаше изключително доволен от себе си.
Джап заговори отсечено:
— Едуард Рейнър, арестувам ви за предумишленото убийство на сър Клод Еймъри и ви предупреждавам, че всичко, което кажете, може да бъде използвано като доказателство срещу вас! — Джап направи знак на полицая да отведе Рейнър.
Глава XX
Докато полицай Джонсън извеждаше Рейнър двамата мъже се разминаха с мис Еймъри, която този момент влезе в библиотеката. Тя разтревожено ги проследи с поглед и забърза към Поаро.
— Мосю Поаро — запъхтяно каза тя, докато той ставаше на крака, за да я поздрави. — Вярно ли е? Мистър Рейнър ли е убил бедния ми брат?
— Боя се, че да, мадмоазел — каза Поаро.
Мис Еймъри беше смаяна.
— О! О! — възкликна тя. — Не мога да повярвам! Каква мерзост! Винаги съм гледала на него като на член от семейството. С пчелния восък и всичко останало… — после рязко се завъртя и се накани да си тръгне, а в този момент Ричард влезе и й задържа вратата. Мис Еймъри почти тичешком напусна библиотеката, когато откъм градината дойде нейната племенница Барбара.
— Нямам думи — толкова е потресаващо! — извика Барбара. — Точно Едуард Рейнър! Кой би могъл да повярва! Някой е бил ужасно умен, за да го разкрие. Чудя се кой ли?
Тя многозначително погледна Поаро, който обаче се поклони по посока на полицейския инспектор и промърмори:
— Инспектор Джап разреши случая, мадмоазел.
Лицето на Джап грейна в усмивка.
— Ще ви кажа, мосю Поаро, че сте голяма работа. А също и джентълмен! — Джап кимна към насъбралите се и бързо излезе, като пътьом взе чашата с уиски от слисания Хейстингс с думите: — Аз ще се погрижа за това веществено доказателство, ако разрешите, капитан Хейстингс!
— Да, но дали наистина инспектор Джап беше този, който откри убиеца на чичо Клод? Или… — попита Барбара с престорена свенливост Поаро и тръгна към него — не бяхте ли вие, мосю Еркюл Поаро?
Поаро отиде при Хейстингс и прегърна през рамо своя стар приятел.
— Мадмоазел — осведоми той Барбара, — истинската заслуга принадлежи на Хейстингс. Той направи една блестяща и изключително важна забележка, която ме наведе на вярната следа. Изведете го в градината и го накарайте да ви разкаже.
Той побутна Хейстингс към Барбара и заедно ги подкара към стъклените врати.
— Ах, котенцето ми! — въздъхна комично Барбара към Хейстингс и двамата излязоха в градината.
Ричард Еймъри точно се канеше да каже нещо на Поаро, когато вратата, водеща към преддверието, се отвори и влезе Лучия. Виждайки съпруга си, тя се стресна и несигурно промълви:
— Ричард…
Ричард се обърна и я погледна:
— Лучия!
Тя направи няколко крачки навътре.
— Аз… — започна и после замълча.
Ричард се приближи към нея и спря.
— Ти…
Двамата изглеждаха много напрегнати и всеки е чувстваше неловко в присъствието на другия. Тогава изведнъж Лучия забеляза Поаро и тръгна към него с протегнати напред ръце.
— Мосю Поаро! Как бихме могли да ви се отблагодарим?
Поаро хвана и двете й ръце.
— И така, мадам, вашите неприятности свършиха! — заяви той.
— Убиецът е заловен, ала неприятностите ми, дали наистина свършиха? — попита тъжно Лучия.
— Вярно е, че все още не изглеждате съвсем щастлива, дете мое! — отбеляза Поаро.
— Чудя се дали някога отново ще бъда щастлива?
— Мисля, че да — каза Поаро с игриво пламъче в очите. — Доверете се на стария Поаро.
Той поведе Лучия към стола до масата в средата на стаята, събра подпалките от масичката за кафе, отиде при Ричард и му ги подаде.