Без да казвам и дума повече, ги хващам отзад за яките и ги слагам всяка на едно от раменете си. Така тръгвам назад към Босфора. Не минава много време и пред нас изниква друга редица рибари любители.
— Вижте ги само — подканя Малката Госпожичка Практична и както се е разположила върху лявото ми рамо, извива врат. — Не са наред. Колко риба очакват да уловят по този начин? Киснат тук с часове и се прибират с две-три жалки рибки в кофите. През времето, което прекарват тук, биха могли да работят и да спечелят добри пари. И да си купят огромна сьомга!
— Какво ти разбира главата! — сумти пренебрежително от дясното ми рамо Госпожица Циничната Интелектуалка. — Какво знае прагматикът за философията, изкуството и литературата, за нещата, заради които си струва да живееш?
— Какво общо имат с това рибарите? — пита Малката Госпожичка Практична.
— Не рибарите, а ловенето на риба има общо с тези неща — гласи отговорът. — То е съвършеният начин да разсъждаваш върху безграничните тайнства на вселената.
Кимвам, за да покажа, че съм съгласна, но истината е, че и аз не разбирам рибарите. Какво е да не бързаш, да не си припрян, какво състояние на ума се иска за това? Какво смирение е нужно, за да си доволен от онова, което имаш, и в края на тежкия ден да се връщаш у дома с две окаяни рибки в кофата?
От всички пророци не мога да изпитвам на някакво равнище състрадание само към Йов, Йов, който според Корана е въплъщение на търпението, смирението и умиротворения отказ от всичко. Никога не съм разбирала как така той не се гневи, дори не се разстройва от изпитанията, пред които го изправя бог, как продължава да му е признателен и дори го приема.
Без да подозира за мислите ми, Госпожица Циничната Интелектуалка продължава с трактата си:
— Рибарите са главни герои в много книги.
— В какви книги? — пита Малката Госпожичка Практичната. В огромната й сбирка с наръчници за самопомощ няма нищо, което да пробуди рибаря в нея.
— Scire tuum nihil est, nisi te scire hoc sciat alter!
— Това пък какво беше?
Госпожица Циничната Интелектуалка повишава глас, за да я чуем през все по-силния тътен на града.
— Казах: познанията ти не струват нищо, ако никой не знае, че знаеш.
— Позьорка — съска Малката Госпожичка Практична.
— Мисълта ми е, как е възможно да следваш приключенията на Ишмиъл и на капитан Ахав, без да се замисляш за мъничкото ни място в тази вселена? Ами описаната от Хемингуей епична битка на волята между стария рибар и огромната риба, която той иска да улови? Или да вземем „Рибарят от Вътрешното море“ на Урсула ле Гуин — след него ще мислиш два пъти по-усърдно за ролята на доброто и злото. Виждаш ли как риболовът е преплетен с философията?
— Добре де, добре, разбрах. И понеже отвори дума за тона, сигурно няма да е зле да разкажеш на философите нещичко за полезното действие — заявява Малката Госпожичка Практична. — Те сигурно са трийсетина. Защо не наемат заедно рибарска лодка? После, след като излязат в открито море и хвърлят мрежите, уловът им ще се увеличи десеторно.
Госпожица Циничната Интелектуалка въздиша тежко.
— В риболова има дълбочина. Мъдрост. Няма да го проумееш никога, ако мислиш само за производителността. Защо ли изобщо се хабя? От плитките води, в които плуваш, никога няма да се роди философия или изкуство.
— Умираш си да говориш високопарно! За някакви дълбочини — мърмори Малката Госпожичка Практична. — Да не си водолаз?
— Дами, дами, много ви моля — намесвам се аз. Знам, че трябва да внимавам много. — Хайде да не спорим в такава красива утрин.
— Какво лошо има в това да спорим? — възразява Госпожица Циничната Интелектуалка. — Германският философ Ернст Блох е използвал понятието noch nicht — нещата, които все още не са онова, което могат да бъдат. Вместо да се стремим към съвършенство, трябва да прегърнем представата, че сме без начало и край, в състояние на неспирно обновление. Именно заради това не трябва да отговаряме на въпросите. Трябва да ги задълбочаваме с още въпроси.
— От доста време не съм чувала по-налудничаво нещо — заявява кисел глас, долетял иззад ъгъла.