— Здравей! — вдигам я и я слагам върху дланта си.
— Познавате ли се? — пита Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов.
— Ами, хмм… Срещали сме се веднъж — пелтеча аз.
— Виж ти! И кога? — пита свъсена Госпожица Циничната Интелектуалка. — И как така ние не знаем за това?
След като решавам, че най-добрата защита е доброто нападение, се тросвам:
— Всъщност аз би трябвало да ви задам този въпрос. Защо през цялото време не сте ми споменавали за Мама Сутляш?
Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов се замисля за кратко.
— Какво според теб щеше да се случи, ако ти бяхме казали? Какво щеше да спечелиш?
— Имам правото да знам, че притежавам и майчинска страна — настоявам аз.
— Страхотно, точно каквото ни трябва — мърмори Госпожица Циничната Интелектуалка. — Прекосихме цял океан, за да се отървем от тази досадница. А тя ни се натресе и тук!
Изведнъж проумявам за какво става въпрос. Дали именно заради Мама Сутляш не са ме накарали да напусна на пожар Истанбул?
— Чакайте, чакайте — подканям. — Заради това ли ме доведохте чак в Америка?
Госпожица Циничната Интелектуалка и Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов се споглеждат гузно.
— Време е да си поговорим сериозно! И да кажем истината — заявява Малката Госпожичка Практична и свива нехайно рамене.
— Добре де, така да бъде — заявява Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов. Извръща се с блеснали очи към мен. — Не знам дали помниш, но преди известно време пътува с параход и до теб седеше възпълна жена с двама синове.
То оставаше да не помня. Кимвам.
— Е, може и да не си забелязала, но бе силно развълнувана от срещата си с тази жена. Тя беше млада и чакаше третото си дете. Докато я гледаше, ти съжаляваше горчиво за изгубените възможности. Направо ти се искаше да си на нейно място. Ако не се бях намесила незабавно и не те бях накарала да напишеш „Манифеста на несемейното момиче“, като нищо щеше да се хванеш като в капан в мечтите да станеш майка — опазил ни Бог!
— Значи съм написала манифеста заради теб?
— Да, разбира се — заявява Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов, докато снове напред-назад. — Мислех, че с това ще се приключи. Но щом забеляза, че гледаш с любопитство бременните и майките с новородени деца, Мама Сутляш реши, че е крайно време да излезе от укритието си и да се представи. Опитахме се да я вразумим, после я заплашихме. Тя обаче не искаше и да чуе. Щеше да наруши статуквото, затова осъществихме военен преврат. Принудихме те да напуснеш Истанбул, но както личи, Госпожица Досадницата ни е проследила до тук.
— Щом е от Хора на несъзвучните гласове, би трябвало да е равнопоставена по всички въпроси — престрашавам се да възразя.
— Благодаря, но не, благодаря. Не можем да го допуснем — отсича Госпожица Циничната Интелектуалка и си разтърква слепоочията, сякаш всеки момент ще я заболи глава.
— Не сме демокрация. Винаги сме били монархия, а сега сме строг военен режим — ревва Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов. Тя се извръща с блеснали очи към съмишленицата си. — Свикваме спешно заседание.
Като председателки на изпълнителния комитет на Върховния военен съвет Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов и Госпожица Циничната Интелектуалка се оттеглят в ъгъла, където започват да шушукат ожесточено. Сякаш след цяла вечност се връщат с мрачни лица и с кънтящи решителни крачки.
— Елате с нас навън — подканя Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов.
— Къде, за бога, ще ходим посред нощ?
— По-бързо — кара ми се тя и крясва на останалите: — Ей, вие! Всички навън!
В три и половина след полунощ под бдителния поглед на по-храбрите катерици излизаме под строй на снега. Минаваме с тракащи зъби и премръзнали пръсти покрай библиотеката и общежитието.
— Колко спокоен е тази нощ светът — мълви тихо Дамата Дервиш и си поема дълбоко въздух.
За мен е пълна загадка как успява и при най-потискащи обстоятелства да намери нещо положително, което да каже. Взимам я и я пъхвам под пуловера си — да не настине. Вървим по този начин и накрая излизаме до огромно дърво.
— Какво е това? — питам аз.
Отговорът идва от Госпожица Циничната Интелектуалка:
— Открих това дърво веднага щом пристигнахме. В слънчеви дни е много приятно да четеш под него. Бих предпочела да ти го покажа на дневна светлина, но се налага да го направя сега. Обърни внимание на дънера. На какво прилича?