В традиционното мюсюлманско общество, където Рабия служи за образец на жена, жените могат да се срещат с телата си само вътре в дрешника или зад затворени врати. Същият подтик е отразен и в разказвачеството ни. По-често, отколкото ни се иска да признаем, ние, жените писателки, особено онези от нас, които са расли далеч от влиянието на Запада, се притесняваме да пишем за секса.
Възможно ли е изобщо да бъда като Незабравка Бовари? Мога ли да нося като нея крещящо червило, тесни поли и дълбоки деколтета? Мога ли да отмятам коса като в реклама за шампоан? Вероятно не. Ако направя и две крачки с такива токове, единият ще се заклещи между плочките и ще се счупи. Няма да се справя.
— Опитвала ли си някога, скъпа, да си секси? — пита тя, сякаш прочела мислите ми.
Сега, като се замисля, само ме предизвиква с такъв въпрос.
Същата вечер моля Еюп да ме чака за вечеря в изискан рибен ресторант край Босфора. Никога не съм ходила в ресторанта, но един приятел ми го препоръча горещо и заяви, че бил „изтънчен като Кейт Мос“.
Еюп отива там в седем вечерта и започва да ме чака. Всъщност и аз съм в ресторанта, но с тази малка подробност, че се крия в тоалетната и се опитвам да събера смелост, за да изляза.
Как се е стигнало дотам, че да се крия в тоалетната ли? Същия следобед отидох на фризьор — да ми боядисат косата, да ми направят маникюр и да ми изскубят веждите. Първите десет минути беше забавно, после обаче ми стана толкова скучно, че ми идеше да избягам, както бях с кърпата на главата и с ръце, топнати в сапунена вода. В салона няма почти нищо за четене, само списания за прически със стотици снимки, но с някакви си двайсетина думи.
Все пак издържах. И ето ме с красива прическа, с лице, блеснало от пластовете грим, и макар да не се престраших да облека червената рокля, която носи Незабравка Бовари, успях да се напъхам в тясна дълга рокля — черна, разбира се — с боа от пера.
След трийсет и пет минути се появявам от тоалетната не защото съм готова, а защото вътре влизат и излизат все повече жени и всички спират и ме оглеждат с любопитство, което не си правят труда да крият. Затова напускам убежището си и като внимавам да не си настъпя подгъва на роклята и да не си счупя десетсантиметровите токчета, моля сервитьора да ме отведе на масата, където Еюп чака търпеливо — вече е изял три кифлички и половината масло.
Ние със сервитьора прекосяваме ресторанта под изпитателните погледи на посетителите от единия до другия край: той крачи уверено, а аз куцукам след него не в крачка, и двамата обаче сме с неестествено сериозни лица.
Еюп вдига очи и вижда, че се задавам. Зяпва ме и разтваря леко уста, сякаш току-що е присъствал на магия.
— Предупреждавам те, точно сега самочувствието ми клони към нулата, затова те моля да не казваш нищо лошо — заявявам веднага след като сядам.
— Не съм смятал да казвам нищо — едва успява да не се усмихне той.
Изпитвам потребност да обясня още малко.
— Опитвам се да разреша вътрешните си противоречия. Трябва да заровя томахавката и да подпиша мирен договор с тялото си.
Той прехапва долна устна, но въпреки всичко се оказва, че смехът е по-силен от него.
— Заради това ли си се облякла така?
В този миг ми хрумва да погледна по-внимателно другите в ресторанта. Той със сигурност е изискан, лъскав и скъп. Става ми ясно, че на фона на останалите съм попрекалила с облеклото. Приличам на начинаеща актриса, която се е изгубила на червения килим.
— Дали да не помоля за шал или… — пелтеча аз, понеже изпитвам отчаяна нужда да поприкрия с нещо изрязаното деколте и смешните пера.
Поглеждам покривката върху масата, но тя няма да ми свърши работа. Прекалено плътна, прекалено бяла е.
— Не се притеснявай — казва Еюп. — Просто се облегни. Поеми си дълбоко въздух. Доколкото разбрах, маслото си го бива.
Това и правя. Забравям за всичките си вътрешни борби, за онези, които познавам добре, а също за борбите, които ми предстои да видя, и се наслаждавам на мига. Никога не съм яла по-вкусно масло.
В прослава на егоизма
Айн Ранд е сред малкото писателки, които имат верни читатели в цял свят и се радват на трайна слава. Освен белетристка тя е и есеистка, драматург, сценарист и философ. От четирийсетте години на XX век насам се случват много неща, допринесли философията й да се разпространи навсякъде по земята, и между тях е финансовата криза от последно време. Айн Ранд е сред най-обичаните и най-мразените писатели в литературния свят.