Родена през 1905 година в Санкт Петербург в семейството на руски евреи, Алиса Зиновиевна Розенбаум е будно надарено дете. Почти не проявява интерес към света на приятелките си и жените в рода и предпочита да чете книги, а не да си играе с кукли и да се притеснява за външния си вид. През 1926 година, след като завършва история в Петроградския университет, се преселва в Съединените щати с малко пари в джоба и острата нужда да се преоткрие. Никога вече не се връща в родината си и не вижда семейството си. Сякаш прерязала нишката от кълбо прежда, решително загърбва миналото. Скоро се преименува, като взима фамилията от пишещата машина, която използва „Ремингтън Ранд“. Дава си името Айн Ранди с него се преражда в Новия свят.
Ранд е страстна анти комунистка, но всъщност е страстна във всички възгледи, които изповядва. Омъжва се за актьора Чарлс Франсис О’Конър и пише много сценарии за нискобюджетни холивудски филми. Въпреки че първият й полуавтобиографичен роман „Ние, живите“ привлича значително внимание, истинският й пробив е през 1943 година с бестселъра „Изворът“, който Айн Ранд пише в продължение на седем години. Най-значимото й произведение е „Атлас изправи рамене“ научнофантастичен любовен роман на идеите. Именно в него тя въвежда онова, което смята за нова нравствена философия — нравствеността на рационалния егоизъм.
Айн Ранд не е сред поклонниците на Кант и го нарича „най-злия човек в човешката история“. Още по-сурово отговаря на онези, които я обвиняват, че е превърнала в карикатура извора на западната философия: „Не съм превърнала Кант в карикатура. Никой не може да го направи. Той го е направил сам“.
С времето името й става синоним на индивидуализма, капитализма и рационализма. Твърдо убедена, че човек трябва да избира ценностите си, като впряга разума, Айн Ранд защитава правата на отделния човек от обществото и държавата и се противопоставя на всякакъв род държавна намеса (оттук и популярността й днес сред онези, които не одобряват, че държавата подпомага банките).
„Никой не може да впрегне мозъка си, за да мисли вместо друг — обича да казва Айн Ранд. — Всички действия на тялото и духа са лични. Затова не могат да бъдат споделени или прехвърлени.“ Колкото и да е изумително, тя разглежда „разума“ като основа не само на избора на отделния човек, но и на любовта между различните полове. Според нея дори физическото привличане е дело на мозъка. Ако не бъдат обуздавани от обществото, любовта, сексът и желанието могат да изглеждат егоистични, но въпреки това — или може би точно благодарение на това — те правят отделния човек обект, достоен да привлича и да бъде оценяван. Както се твърди в „Изворът“: „За да кажеш: «Аз те обичам», първо трябва да знаеш как да кажеш Аз“.
Възгледите й за женската сексуалност могат да се разглеждат като проблемни — най-меко казано. От една страна, Айн Ранд е сред малкото белетристки, които са в състояние да пишат за плътските желания и сексуалния фетишизъм, без да се цензурират сами. От друга страна, тонът й понякога е видимо дискриминационен и по думите й „красивата жена“ често е „руса, с бяла кожа и дълги крака“, каквато Айн Ранд не е и никога няма да бъде. В почти всички сексуални сцени в книгите й се повтаря един модел: в началото жената се дърпа, мъжът настоява, понякога до степен да прилага физическа сила, и накрая жената се предава.
Като човек, който никога не се съобразява с нищо, Айн Ранд обича да скандализира феминистките с възгледите си за жените, особено с твърдението, че те трябвало да обожават своя мъж. По ирония на съдбата това не важи за собствения й брак.
С годините съпругът й Франк О’Конър е все по-засенчван от славата на жена си. Често стои без работа, понеже не е особено талантлив като актьор и продуцентите рядко го търсят. От мига, в който се женят, му тежи, че съпругата му е по-прочута и успяла от двамата. Често го обръща на шега и се представя като „господин Айн Ранд“.
През 1951 година, когато двамата отиват да живеят в Ню Йорк, Айн Ранд се запознава с деветнайсетгодишния студент по психология Натаниъл Брандън. Той я цени, възхищава й се и може би се страхува от нея. Обожава я до степен да основе институт, който да разпространява надлъж и шир идеите й. Онова, което започва като интелектуално привличане, бързо прераства и във физическо. Магнетичната страст между застаряващата прочута интелектуалка и младия амбициозен и емоционален мъж се засилва все повече. Ранд не крие от мъжа си и малко по малко изгражда любовен триъгълник, в който се поставя в средата. „Атлас изправи рамене“ е посветен и на Брандън, и на О’Конър.