Ако миналото е чужда страна, Дюрас я посещава често и се завръща с различни спомени за едно и също събитие. „Няма друга причина освен инстинкта да се ровя, която да ме кара да пиша тези мемоари“, заявява тя. Онова, което е разказала в „Любовникът“ за младежката си любов с китаец, дванайсет години по-голям от нея, по-късно се променя от книга на книга. Колкото и продуктивна и щедра да е като писателка, Дюрас не се страхува да разработва отново и отново едни и същи теми. След размириците от 1968 година в творбите й се появяват повече политически нотки. Както го изисква духът на времето, една от книгите й е озаглавена „Разруши, каза тя“.
Маргьорит Дюрас губи първото си дете, загуба и болка, които носи през целия си живот. Има и второ дете — повратна точка, след която тя започва да тича с главоломна скорост от задача на задача. През деня се опитва да съчетае майчинството с къщната работа и писането, а вечер ходи да пие и да общува. Не иска да пропуска нищо. Подложен на голям натиск, бракът й се разпада. Дюрас и съпругът й решават да живеят отделно, но всъщност не се разделят — пак се срещат, за да прекарват времето заедно, грижат се за обучението на сина си. По-късно тя има и други любовни връзки — тя е от жените, които не могат да не обичат някой мъж и да не пишат.
Страстта й към писането е пословична, но характерът й е белязан от сянката на това, че Маргьорит Дюрас е обсебена от самата себе си и постоянно си се любува — до степен да изпада в нарцисизъм. Обича да я обожават и хвалят, чак до края си остава властна и все се състезава с някого. Отказва да разговаря с мнозина свои роднини и често е критикувана и от критици, и от колеги писатели, че е вторачена в себе си. Неведнъж и два пъти през живота си изпада в пристъпи на вина, самосъжаление и алкохолизъм.
Ребека Уест е писателка, литературна критичка, авторка на пътеписи и журналистка. Родена през 1892 година като Сесили Изабел Феърфийлд, взима литературния си псевдоним от пиесата „Росмерсхолм“ на Ибсен. В началото списва колонка в седмично издание, отстояващо избирателното право на жените. Като млада прегръща радикалния феминизъм и социализма. Макар че през годините възгледите й се променят, до края на живота си Ребека Уест се бори за социална справедливост и равенство. През 1913 година се запознава с прочутия X. Дж. Уелс, автор на научнофантастични романи, след като е написала хаплива рецензия за романа му „Бракът“. Уелс е двайсет и шест години по-възрастен от нея, но въпреки това двамата се влюбват и се женят. Връзката им продължава десет години, а през 1914 година се ражда единственото им дете Антъни.
От тук нататък Уест трябва да се преборва с трудностите, пред които е изправена една самотна майка, и започва да пише критични очерци за различни вестници и списания. Нарежда се сред водещите интелектуалци на своето време и се прочува като плодовита белетристка. Въпреки това в личния си живот невинаги е щастлива и има успехи. Двамата с Уелс ту се сближават, ту отново се отчуждават и Ребека Уест има доста други връзки. В някои отношения прилича на Лу Андреас Саломе — остроумна жена сред мъже интелектуалци и творци, приятелка и любовница.
В по-късни години отношенията със сина й са опънати до скъсване. Антъни Уест също е талантлив писател и пише биографията на баща си, която се радва на голям успех, но прави нещастна майка му. Ребека Уест обвинява сина си, че изопачава истината, че разгласява лични спомени и най-вече, че злослови за нея и я обявява за лоша майка. Дава го на съд, за да предотврати излизането на полубиографичния роман „Наследството“. Но вероятно е най-наранена от това, че е отгледала Антъни сама, докато баща му е отсъствал почти през цялото време, и въпреки това той показва в по-благоприятна светлина баща си, а не нея. Следват взаимни обвинения и раните така и не зарастват никога. Когато през 1983 година Ребека Уест умира, синът й не е до нея. След смъртта й Антъни Уест издава своето „Наследство“, а неговият тон към вече покойната му майка си остава критичен, горчив.
Навремето Симон дьо Бовоар е казала, че „жената не е цялостна реалност, тя постепенно става такава и именно там… трябва да се определят възможностите й“. Лу Андреас Саломе, Маргьорит Дюрас и Ребека Уест, три волеви жени с различна съдба, но с еднакво бурен живот, еднакво посветили се да разглеждат въпросите на тялото, любовта и женското начало, са жени, които постепенно „стават“ такива.