Истината е, че като жени от плът и кръв, Евини внучки, всички ние изпадаме от време на време в променливо настроение, особено в такъв напрегнат и тежък период като появата на новородено. Затова са важни не само симптомите като такива, а и колко силно и упорито страдаме от тях.
Недоволна от информацията, която събрах, реших да съставя свой си тест за родилки.
Господаря Потон и вие
Каква е вероятността да се срещнете?
Как се чувствахте, след като ви изписаха от родилното и се прибрахте у дома?
А. Като новородено, изскочило от коритцето. Жалко, че не поостанахме още малко в болницата. Медицинските сестри бяха страхотни, все ни успокояваха и ни повдигаха настроението. След като си дойдохме вкъщи, видях, че дори не знам как правилно да държа бебето.
Б. Чувствах се като риба, извадена на суша, но реших, че е нормално. Нали?
В. Чувствах се страхотно, бях готова за ново начало! Добре че бях подготвила предварително стаята на бебето. В розово и теменужено на малки еднорози. Всичките съм ги нарисувала аз.
Кой е най-ясният ви спомен от деня на раждането?
А. Болката! И стресът, на който бях подложена, когато влязохме в родилната зала. Как да залича от съзнанието си образа на лекарите и медицинските сестри с маски върху лицата?
Б. О, мигът, когато гушнах бебето. Невероятно чувство. Плаках и плаках. И сега, сетя ли се, пак се разплаквам.
В. Цветята и шоколадовите бонбони, пратени от нашите приятели и роднини. Бяха страхотни, а плюшените мечета бяха много сладки!
Замислете се как се храните напоследък.
А. Храня детето, но за себе си не се грижа. Бездруго не ми се яде особено.
Б. Храня се редовно, въпреки че сега, като се замислих, не съм сигурна колко редовно.
В. Гладна съм като мечка стръвница, мога да излапам по три закуски на ден. Аз нямам никаква вина! Виновна е нашата готвачка Розита. О, какви бишкоти! Как ли ще смъкна излишните килограми?
Замислете се какъв е сънят ви напоследък.
А. Какъв сън! Всяка нощ будувам и надавам ухо, за да съм сигурна, че бебето не се дави.
Б. Вероятно сънят ми е добър. Е, някои нощи спя по-добре от други.
В. Като Спящата красавица съм. Ако бебето се разплаче, мъжът ми става да го нагледа. Страхотен е, нали?
Виждате ли някаква промяна в себе си след раждането?
А. По-добре попитайте „Какво е останало същото?“. Промени се животът ми, промених се аз, промени се всичко.
Б. Не съм същата като преди, но ми е трудно да кажа в какво точно.
В. Е, по-пълна съм, отколкото преди да забременея, ако се опитвате да разберете това. Но съм много по-слаба, отколкото когато бях бременна. Така да знаете!
По телевизията дават романтичен филм, който сте гледали и преди. Как се чувствате, когато започне някоя сърцераздирателна сцена?
А. Съкрушена, разбира се. Напоследък плача за какво ли не.
Б. Щом вече съм гледала филма, той едва ли ще ми подейства чак толкова. Но знае ли човек!
В. Защо, да му се не види, ще седна да гледам втори път някой филм, има толкова много нови!
Какво изпитвахте след раждането към мъжа си?
А. Мъчих се като грешен дявол, а той стана без всякакви усилия баща. После пък отиде и купи на дъщеричката ни ританки, по които навсякъде пише „Момиченцето на татко“. Не той, а аз сменям памперсите, а бебето пак трябва да бъде „Момиченцето на татко“. Защо ли не съм се родила мъж!
Б. Струва ми се, че малко съм се отчуждила от него, но не знам защо.
В. Онзи ден вечерта той ме изведе да се поразходим. Бяхме като влюбени гимназисти. Дори гръмнахме бутилка шампанско.
Когато се сещате за лекаря си, какво ви хрумва, какво изпитвате?
А. Негодувание! Можеше да ми сложи местна упойка.
Б. Питам се какво ли е да израждаш толкова много бебета и да виждаш как толкова жени изживяват чудото на раждането. Сигурно е хубаво, нали?… Нали?
В. Няма по-голям сладур от моя лекар. Завчера го питам: „Ще мога ли това лято да облека изрязан бански?“. А той отвръща: „О, и още как, ще има да ви заглеждат!“. Мило, нали?