— Да? — обади се сънен глас.
— Валентин се обажда. Искам да ми намериш всичко, което имаш за руските подводници в Черноморския флот по време на Първата световна война и за един разрушител на име „Керч“. Като казвам всичко, наистина искам всичко.
След това прекъсна връзката, без да изчака отговор.
Може би, помисли си той, Васко е намерил нещо много повече от сейф, пълен със злато.
9
Ралин едва беше успял да сложи глава на възглавницата, когато телефонът му започна да вибрира. Нямаше нужда да поглежда екрана, за да разбере кой се обажда.
— Добър вечер, Ана.
— Петре, след колко време можеш да тръгнеш за Бургас?
— Пет минути.
— Ще бъда при теб след три.
Ралин се надигна, облече се бързо и излезе от апартамента. Ана вече го чакаше на улицата пред входа. Той се усмихна, докато се качваше в сив седан „Шкода“, подобен на онзи, който беше разбила преди две вечери.
— Нима искаш да ми кажеш, че директорът вече ти е поверил нова държавна кола?
— Това беше първата ми спирка, когато се върнахме в София.
— И какво, каза „да“?
— Не точно — сви рамене Ана, — но позволих на началника на гаража да ме заведе на обяд в замяна на колата.
— На това му се вика изнудване — той се засмя. — И за какво е тази среднощна екскурзия?
— Нашият спасителен кораб май се е появил. Пристанищният капитан на Бургас е видял кораб във външното пристанище, който отговаря на нашето описание. Смята, че е пристигнал само преди няколко часа.
— Може вече да са разтоварили ВОУ, ако въобще е бил у тях.
— Възможно е. Надявам се фактът, че не са пристанали на кея, да означава, че все още е у тях.
— Какъв е нашият план? Имаме ли разрешение да се качим на борда?
— Бургаската полиция наблюдава кораба. Току-що събудих някои хора от правния отдел и им наредих да вземат заповед за обиск. Предлагам да се качим на борда на разсъмване и да го претърсим от горе до долу.
— Скъпа, ти разчиташ на чудеса.
— Не смяташ, че има възможност, макар и малка, ВОУ да е все още на борда?
— Не, не е това — поклати той глава. — Да получиш заповед за обиск от български съдия преди съмване? Спасителният кораб може да отплава за Антарктида и да се върне, преди това да се случи.
— Петре, кога стана такъв песимист?
Той се усмихна.
— Когато станах полицай.
След като излязоха от София, Ана подкара бързо в нощта и след три часа пристигнаха в пристанищния град Бургас. Полетяха по пустите улици, стигнаха до брега и поеха към терминала на търговското пристанище. На пропуска един сънлив пазач ги упъти към патрулния катер, пристанал наблизо. В щурманската рубка имаше двама униформени от охранителната полиция, които наблюдаваха с бинокли един кораб в далечината.
— Аз съм лейтенант Дуков — представи се по-възрастният. Той освободи своя подчинен, който се качи на кея.
— Къде е пристанал спасителният кораб?
— Той е най-големият в средата на залива. — Полицаят посочи към корабните светлини на около половин миля от брега.
Ана различи множество кранове под светлините на кораба.
— Прилича на него. Откога е там?
— Охраната на пристанището каза, че го е идентифицирала тази вечер към шест. Вече е бил на котва, затова не сме сигурни за часа на пристигането му. От седем и половина е под наблюдение. — Той потисна една прозявка. — Капитанът на пристанището смята, че това е местен плавателен съд на име „Бесо“.
— Някакви дейности?
— На смрачаване малък катер беше вързан за него в продължение на около час.
— Разтовариха ли нещо от кораба?
— Не видяхме подобно нещо. На борда се качи мъж, после си тръгна отново сам. Не забелязахме прехвърлянето на някакви стоки.
— Проследихте ли катера?
— Не. Той излезе от пристанището, а аз нямах ресурси, за да го последвам. — Когато почувства как очите на Ана се забиват в него, полицаят махна към пейката под широкия прозорец. — Защо не седнете, разположете се удобно. В камбуза има кафе.
Ана и Ралин се настаниха на пейката и се заеха да наблюдават „Бесо“, докато се наливаха с кафето на Дуков.
В три и половина Ралин прочисти гърло.
— Виждам черен пушек от димохода. Мисля, че са запалили двигателите.
Ана изду устни и извади мобилния си телефон. След бърз разговор тя поклати глава и погледна към Ралин.
— Все още няма съдебна заповед.
Ралин изучаваше кораба с бинокъла.
— Виждам моряк на палубата. Досега беше пуста. Мисля, че се готвят да отплават.