— Отбелязали ли са своето местоположение? — попита Пит.
— За съжаление не. — Димитров извади карта на Черно море и я разгъна на масата.
— Нос Ерулска представлява затруднение, защото няма модерни податки за подобно място по крайбрежието. Наложи се известно географско дирене, но най-накрая го открихме в древна бележка за селище северно от Варна.
— Вероятно са хвърляли котва близо до брега, когато са искали да изчакат буря откъм югозапад — предположи Пит.
— Знаем, че са отплавали от това място и покрай брега са се отправили към Румъния — продължи Димитров, — така че можем да направим разумно догадките за тяхната посока.
— Обаче въпросът колко път са изминали за един час покрай крайбрежието, ще ни прати в света на догадките — подхвърли Пит.
— Точно така. Ние не знаем тяхната скорост, така че сферата на предположенията се увеличава. Търговска шхуна от този вид вероятно е развивала осем до десет пъзела, а това ни дава добра изходна позиция.
— Онова, което не знаем, е кога е потънал „Фетхие“ — каза Пит — и колко дълго са дрейфали отломките, преди пътищата им със „Сеяс“ да се пресекат.
— Още едно предположение в нашия модел. От записа в корабния дневник се разбира, че отломките са били концентрирани, което ме кара да смятам, че фрегатата е потънала малко преди това. Знаем състоянието на морето и вятъра, така че в предположението включих малко дрейф. Разбира се, това си е чист хазарт. — Димитров се усмихна. — Но успях да свия района за проучване до сто квадратни мили, където смятам, че най-вероятно се е намирал корабът.
— Струва ми се логично — кимна Джордино, който беше оглеждал защрихования в червено участък. — Защо сте сигурен, че останките са точно от „Фетхие“?
— Добър въпрос. Ключът към отговора е червеното знаме — каза Димитров. — Обърнете внимание на главната мачта.
Джордино кимна.
— На нея се вее вимпел с нещо завъртяно на него.
— Това завъртяно нещо се нарича тугра. Представлява калиграфският монограм на султана и е символ на неговата власт. Само личните кораби на султана биха издигнали подобно знаме. Затова са сметнали, че си заслужава да бъде отбелязано в корабния дневник. Те специално споменават тугра. Видяната във водата мачта със сигурност е била на „Фетхие“.
— Добре, приемам го — каза Джордино. — Откъде ще започнем издирването?
— Чудесно — плесна Димитров с ръце. — Предлагам да започнем от северозападния ъгъл на координатната мрежа. Той е само на няколко мили нагоре по крайбрежието.
Пит изгледа нетърпеливия археолог.
— Изглежда се сдобихме с работен план за издирването. Готов ли сте да останете при нас през цялото проучване?
Димитров отвори чантата си и показа натъпканите вътре книги с меки корици.
— Чувал съм за скуката по време на подводни проучвания — отговори той с усмивка.
След час „Македония“ прибра швартовъчните въжета и заплава край българското крайбрежие. На смрачаване пристигнаха при координатната решетка на Димитров. Корабът спря, а Джордино спусна през борда подводен дрон. Корпусът на безпилотника с формата на торпедо беше натъпкан с електронни сензори и можеше да плува над морското дъно по предварително зададен маршрут. Пит допълни работата на дрона, като пусна зад кърмата сонар, вързан за „Македония“. И двата подводни уреда съдържаха многолъчеви сонарни системи, които можеха да покажат изображение на корабни останки и всеки друг по-голям обект на морското дъно.
Димитров се качи заедно с Пит и Джордино на мостика, за да наблюдава в реално време резултатите от работата на влачения зад кораба сонар. След няколко часа гледане на мрачното вълнообразно морско дъно, което минаваше пред очите му на големия монитор, той стана и извади една книгите, които носеше.
— Лека нощ, господа.
Джордино повдигна вежди.
— Какво, вече се отказвате от борбата?
— Само временно, приятелю. Само временно. „Фетхие“ почива на дъното повече от два века. Сигурен съм, че и утре ще бъде тук за издирването. — След тези думи археологът се поклони, излезе през вратата на мостика и потъна в нощта.
13
Думите на Димитров се оказаха верни, но само отчасти. В пет сутринта Джордино управляваше вързания за „Македония“ сонар, когато през монитора мина назъбен издължен силует. Той запази изображението и продължи проучването, докато два часа по-късно Пит и Димитров се качиха на мостика.
— По време на изследването на последната редица от решетката попаднах на интересен обект — обяви Джордино, докато Пит му подаваше чашата горещо кафе.