Долетя от другата страна на палубата и съвсем не беше приятелски. Морякът, който по-рано беше стрелял с узито, сега я сочеше и крещеше. Не беше въоръжен, но я изгледа заплашително, преди да се втурне към нея. Ана натисна бутона за скоростно развиване на въжето и пристъпи към релинга.
Не се спря да изчака, докато лодката падне в морето, нито се бави на релинга. Имаше само един шанс и не се поколеба. Стъпи на ръба на палубата, хвана развиващото се въже и скочи.
Беше скок от пет и половина метра височина, при който надуваемата лодка първа стигна до водата. Тя се стовари тежко, потрепери силно, преди да отскочи назад от борда на кораба. Ана падна секунда по-късно, улучвайки момента, когато лодката беше на гребена на вълната.
Опита да се изправи и да хване отново въжето, но лодката се понесе към борда на кораба и я повали на колене. Въпреки развиващото се въже инерцията на кораба рязко повлече гумената лодка като пиян воден скиор. Ана се изправи на колене, сграбчи куката на въжето, но напрежението беше твърде голямо и въжето стоеше опънато.
Докато лодката се мяташе рязко насам-натам, Ана запази спокойствие. Тези дивашки движения щяха да я спасят. Вкопчи се в куката, докато яздеше подмятащата се под нея лодка. Докато гледаше, лодката изведнъж се стрелна напред и за миг освободи напрежението в опънатото въже. Ана веднага откачи куката и я хвърли настрана.
Щом куката издрънча по борда, надуваемата лодка веднага изостана от кораба. Ана се премести на кърмата и дръпна стартера на малкия извънбордов двигател така, както беше виждала хиляди пъти баща й да прави, молейки се да запали. За нейно щастие бяха нужни само две дърпания, преди двигателят да захрипти и заработи. Тя завъртя ръкохватката на дросела на максимум и обърна лодката към брега.
Измина около петдесет метра, преди да посмее да погледне през рамото си. Видя, че „Бесо“ постепенно завива след нея.
15
Поела курс към най-близката суша, Ана забеляза кораб малко по-назад откъм своя ляв борд. Поглед през рамо я увери, че преследващата я лодка е скъсила разстоянието. Сега успя да различи мръснооранжев „Зодиак“, в който имаше трима души.
Тази гледка я накара отново да изпита пристъп на слабост до степен, че изпусна ръкохватката на дросела. Завъртя гумената дръжка с болки в ръката, погледна напред над вълните и изведнъж видя причини да изпита надежда. Корабът откъм левия борд не оставяше килватер. Имаше и друга причина: неговият цвят.
Беше тюркоазеносин.
Направо не беше за вярване. Спомни си, Пит й беше казал, че корабът на НАВПД ще проучва близо до Бургас — и ето го пред нея.
Радостта й обаче трая кратко, защото сандъкът с ВОУ, който лежеше в предната част на лодката, изведнъж започна да се разпада на трески. Удивена и объркана, тя погледна назад и видя огън от дулата на оръжия откъм преследващия я „Зодиак“. Шумът на извънбордовия двигател заглушаваше трясъка от изстрелите.
Ана се наведе колкото можа по-ниско и отнесе треска в бузата. Но вниманието й беше съсредоточено в дупките, които се бяха появили в една от надуваемите секции на борда на лодката.
Усети, че губи скорост, когато изпускащата секция хлътна. Беше все още десетки метри пред преследващата я лодка, но тя вече не се движеше зад нея, а описваше завой, за да се озове откъм левия й борд. Оранжевият „Зодиак“ щеше с лекота да я пресрещне, преди да успее да стигне до тюркоазения кораб.
Погледна към приближаващата се брегова линия, но тя също беше далеч извън нейния обсег. След това забеляза друга надуваема лодка с твърд кил, вързана за буй. Тя подскачаше празна на вълните и разполагаше с голям двигател. Ако не нещо друго, поне бордовете й бяха надути докрай.
Когато още една секция от надуваемите бордове на нейната лодка спадна заради пробойни от изстрелите, тя насочи носа към тайнствената лодка и затаи дъх.
16
Пит изскочи на повърхността, когато лек дъждец започна да обсипва морето. Стълб от издигащи се мехурчета извести изплуването на Джордино след няколко секунди. След като последваха водещото въже до повърхността, откриха надуваемата си лодка вързана на няколко метра от тях.
Двамата се прехвърлиха по корем в нея и точно бяха започнали да свалят екипировката, когато чуха рев на двигатели от приближаващи се плавателни съдове и пукот от стрелба. Пит се обърна и видя трима мъже в избеляла оранжева надуваема лодка да преследват по-малък черен „Зодиак“, управляван от жена с развяваща се черна коса. Когато осъзна, че това е Ана, той се напрегна.