Димитров се втурна около масата и заразтърсва ръката на Пит, като едва не я измъкна от рамото му. Когато опита същото с Джордино, той на шега му смаза пръстите.
— Това е новина, за която човек си заслужава да почака. — Археологът не можеше да престане да се усмихва. — Надявам се, че ще можете да се върнете при останките за допълнителни гмуркания?
— Разбира се. В момента трябва да изчакаме в Балчик, а и частите за подводницата, но скоро ще можем да се върнем на мястото и да проведем пълно проучване. Освен това има един деликатен въпрос, свързан с останките, който трябва да изясним с местните власти.
— Какъв по-точно?
— Един вид загадка. — Пит бръкна в джоба си и извади няколко войнишки плочки, които беше свалил внимателно от тялото на летеца. — Върху останките открихме трупа на летец в пилотски гащеризон и с парашут. Бедната на кислород вода на тази дълбочина е запазила тялото добре. Като съдя по гащеризона, бих казал, че е там долу от четиридесет или петдесет години.
Веселостта на Димитров се изпари и той сграбчи плочките.
Ана поклати глава.
— Струва ми се каза, че корабът бил от осемнайсети век.
— Точно така. Потънал е в 1770, ако останките са негови.
— Твоят пилот явно е скочил от самолет и се е удавил — каза Джордино. — Докато е потъвал в дълбините, може дълбоководното течение да го е повлякло, докато парашутът му не се е закачил за останките.
— Доста страшно — каза Димитров, след като внимателно проучи войнишките плочки. — Той е руснак на име сержант Александър Крайевски. Частта му е посочена като Петдесет и седма бомбардировъчна авиационна дивизия. Кръвната му група е 0 положителна.
— Тази информация трябва да му осигури официално погребение — каза Пит.
— И аз мисля така. Познавам един историк аматьор около Бургас, който много ще се заинтересува от това откритие.
— Може би ще може да ни каже какво се е случило с неговия самолет — обади се Ана — и да ни помогне в организацията на погребението.
— Да, напълно е възможно.
Пит се обърна към Стенсет.
— Е, капитане, мисля, че веднага щом ни позволят да напуснем Балчик, следващата ни цел вече е ясна.
Стенсет кимна.
— Да, отплаваме за Бургас.
19
Мрачните лица, които посрещнаха Мартин Хендрикс, подсказваха лоши новини.
— Не очаквах гости — каза Валентин Манкедо, — но ти можеш да идваш и без предупреждение.
Той въведе нидерландския индустриалец и Васко в двора на своята корабна морга на около четиридесет и пет километра северно от Бургас.
— Пътувах, когато получих твоето съобщение, и реших, че няма нищо лошо да се отбия лично — каза Хендрикс. — Съобщението ти беше малко загадъчно, но подсказваше най-лошото. Кажи ми какво се случи.
— Изгубихме обогатения уран — каза Манкедо.
Хендрикс не отговори, но руменото му лице стана още по-червено.
— Европол и българската полиция се заинтересуваха от произшествието с „Кримска звезда“, докато работехме в близост до един американски изследователски кораб — каза Манкедо. — Мисля, че са подозирали за нейния товар. Може би причината е изтичане на информация от вашия украински доставчик.
— Не е разумно да очакваш вярност, когато си имаш работа с крадци — поклати Хендрикс глава. — Разбрах, че в началото сте успели да извадите урана?
— Точно така. Но американският кораб се появи точно преди да успеем да завършим операцията. Иля успя да извади ВОУ и да напусне мястото, обаче те са разбрали, че ние сме го извадили.
Той реши, че не е нужно да споменава пред Хендрикс, че Васко е нападнал подводницата на „Македония“.
— Как успяха да се сдобият с него?
Манкедо кимна на братовчед си да продължи разказа.
— Американският кораб ни последва, но близо до Босфора успяхме да им се измъкнем. Поехме за Бургас, където очаквахме инструкции за срещата си с иранците. Когато се готвехме да напуснем пристанището, полицейски екип се качи на борда. Убихме двама от тях, а аз изгубих трима от екипажа. По време на сражението ВОУ изчезна от кораба.
— Разбирам. Не само си изгубил ВОУ, но си изложил всички ни на опасност.
Студено мълчание изпълни въздуха.
— Не всичко е загубено. Мъртвите са анонимни наемни работници от Украйна, а „Бесо“ избегна ареста.
— Властите със сигурност знаят името му и как изглежда. Ще го намерят и проследят обратно до теб.
— Уреждам начин да избегна това… и се надявам скоро корабът да може да напусне Черно море. Уверен съм в нашата безопасност и в опазването на твоята самоличност в тайна. След като намериха откраднатия ВОУ, вниманието им ще отслабне.