— Веднага щом ни разрешат.
— Ще отида да се срещна с началника на полицията в Балчик и ще се погрижа това да стане веднага.
Не беше минал час и корабът на НАВПД вече плаваше в открито море и пристигна в Бургас при залез-слънце. Джордино се присъедини към Пит и Ана на мостика, докато „Македония“ се вмъкваше в свободната котвена стоянка и спускаше швартовъчните въжета.
Джордино се намръщи.
— Казаха ми, че частите за подводницата ще са тук чак утре.
— Предполагам, че това значи свободна вечер — усмихна се Пит.
— Защо не дойдете с мен да видим Петър? — предложи Ана. — Той ще ви се зарадва.
— Да, да повдигнем духа му, това ще му се отрази добре — реши Пит.
Тримата тръгнаха надолу по коридора, където срещнаха Димитров, който слизаше от кораба.
— Професоре, накъде така? — попита Пит.
— Отивам да се срещна със своя сътрудник, за да видя какво може да намерим за тайнствения авиатор. Нали корабът няма да отплава скоро?
— Ще останем тук най-малко до утре на обяд — отговори Пит. — А и не бихме тръгнали без вас.
Пит махна на едно такси, за да ги закара до бургаската многопрофилна болница, която се намираше на километър и половина от пристанището. Ралин лежеше в самостоятелна стая на третия етаж. Ана надникна в стаята и го намери дълбоко заспал. Оставиха го да спи и излязоха, за да обядват в малък ресторант, където похапнаха печен черногорски калкан.
Когато се върнаха в стаята на Ралин, го намериха буден, останал без сили, но щом видя Ана, лицето му светна.
— Чух за лейтенант Дуков, но за теб не ми казаха нищо — обясни той.
— Страхувах се, че ти се е случило най-лошото — каза Ана, сядайки на края на леглото му. — Как се чувстваш?
— През повечето време омаломощен от лекарствата, с които ме тъпчат.
Пит огледа дебелата превръзка на левия му крак.
— След колко време ще можеш отново да танцуваш? — попита той.
— Лекарите казаха, че ще се възстановя напълно, но очаквам да минат няколко седмици. Бедрената ми кост е продупчена, но я заковаха и сега кракът ми е пълен с титан.
Ана стисна ръката му.
— Толкова се радвам, че си добре.
— Какво се случи със спасителния кораб, след като паднах във водата? — попита Ралин.
Ана му разказа за бягството си от кораба с ВОУ и за щастливата среща с хората от НАВПД.
Той погледна към Пит и Джордино.
— Вие двамата, изглежда, имате талант на спасители.
— Неприятностите много често ни намират сами — пошегува се Пит.
— Корабът измъкна ли се?
— За съжаление — кимна Ана.
— Рано или късно ще го намерим.
— Издирваме го — каза Ана. — А сега ни разкажи какво се случи, след като падна в кладенеца.
— Няма много за разказване. Изплувах на повърхността и се хванах за швартовъчен буй, докато от една минаваща рибарска лодка не ме видяха. Хубавото е, че ме намериха точно тогава, защото лекарите казаха, че нямало да изкарам още дълго.
В стаята влезе дебела сестра с тъмносиви очи, която носеше пликче за венозно вливане в ръка и изгледа кисело тримата.
— Късно е за посещения.
— Ще те оставим в ръцете на сестрата — каза Пит на Ралин. След това се обърна към Ана.
— Ще се върнеш ли на кораба с нас?
Ана улови гальовния поглед на Ралин и посочи тапицирания стол в ъгъла на стаята.
— Мисля да остана при Петър тази нощ. На сутринта трябва да замина за София да докладвам и мисля да тръгна оттук.
Хората от НАВПД се сбогуваха и обещаха да се отбият при двамата агенти следващия път, когато слязат на сушата. Излязоха от болницата малко след полунощ и не можаха да намерят такси, така че се наложи да тръгнат пеша към пристанището.
— Двамата са хубава двойка — подхвърли Джордино.
— Изглежда са на прага да го открият.
— Надявам се да не се превърнат в мишени на бандата, откраднала ВОУ.
— Някой със сигурност няма да е доволен — съгласи се Пит, — но се надявам да е достатъчно умен да не се закача с Европол.
Оживеният град беше утихнал, докато двамата крачеха по тесните му улици. Отхвърлиха изкушението да се отбият в някоя от задимените кръчми, които все още бяха отворени по маршрута им, и продължиха пътя си до брега.
Търговският кей беше тъмен и тих, когато стъпиха на пропитите с нафта греди. Наближавайки „Македония“, двамата мъже се напрегнаха, после се заковаха на място. Пред тях водите на пристанището се плискаха тихичко в празното котвено място.