На широкия мостик кормчията натискаше щурвала към левия борд, борейки се със силния вятър.
— Скорост?
Въпроса зададе брадат мъж, наведен над масата за карти. Сивите му очи бяха изцъклени и кървясали, а говорът — леко завален. Дрехите му, покрити с петна от пот, подсказваха приоритети, различни от хигиената. Напълно според очакванията на екипажа два дни след като излязоха от пристанището капитанът вече беше отворил трета бутилка водка.
— Осем възела, капитане — отговори щурманът.
Капитанът изръмжа и започна да пресмята колко време ще им отнеме да минат през Босфора.
Вратата към крилото на мостика се отвори и през нея влезе въоръжен мъж в кафява бойна униформа.
Той се обърна към капитана с изцъкления поглед със смесица от загриженост и презрение:
— Морето става все по-бурно. Вълните заливат палубите.
Капитанът вдигна поглед и се изкиска.
— Сигурен ли си, че не те, а твоята повърня ми цапа палубите?
Мъжът, който вече беше позеленял, не видя нещо смешно в отговора.
— Аз отговарям за товара. Може би трябва да се приближим до брега.
Капитанът поклати глава. Когато минути преди да отплават от Севастопол, собственикът на кораба му се обади, за да му нареди да изчакат закъсняла доставка, той изпита безпокойство. Малката група въоръжени мъже, която пристигна в очукан микробус, само засили подозренията му, докато я гледаше да разтоварва голям метален сандък. Той протестира, когато те настояха да го сложат в машинното отделение, но възраженията му преминаха в мърморене под нос, щом му дадоха чанта с чисто нови рубли. Сега стрелна с гневен поглед един от двамата въоръжени мъже, които придружаваха тайния товар.
— Махай се от мостика ми, глупако. Това е море за деца. „Кримска звезда“ може да пори пет пъти по-големи вълни и пак да закара скъпоценния ви товар без повреди.
Въоръженият възстанови равновесието си след поредната вълна и пристъпи към капитана.
— Товарът трябва да пристигне по разписание, инак ще се погрижа да чистиш висулки на някой ледоразбивач в Мурманск.
Мъжът излезе на крилото на мостика. Там се изпъчи предизвикателно, защото свежият вятър му помогна да потисне морската болест.
Капитанът не му обръщаше внимание, а изучаваше картите си, проследявайки напредъка на кораба.
Товарният кораб продължи да се клатушка кротко напред в продължение на още двайсет минути, преди щурманът да извика:
— Капитане, приближава ни съд, който сякаш държи курс, успореден на нашия.
Капитанът стана от масата и отиде при щурвала. Погледна екрана на радара, на който се виждаше зелената примигваща точка на съд, който ги наближаваше откъм кърмата. Малка, бледа зелена точка се показа за кратко пред по-голямата.
— Щурвал надясно, курс два-три-нула.
— Щурвал надясно, курс два-три-нула градуса. — Кормчията завъртя щурвала.
Товарният кораб с лекота пое по новия курс. Няколко минути по-късно стана ясно, че следващият ги съд е поел по същия курс.
Капитанът се смръщи.
— Вероятно някой неопитен капитан, който си търси водач да го преведе през пролива. Дръж курса.
Миг по-късно над вълните се понесе дълбок тътен, последван от лека вибрация, която разтърси палубите.
— Какво беше това? — попита въоръженият.
Капитанът се вторачи през прозореца на мостика, опитвайки се да се съсредоточи върху източника на шума.
— Капитане, взрив във водата — щурманът посочи с ръка към носа. — Право пред нас.
Капитанът фокусира мястото и успя да види падащ обратно воден гейзер на сто метра пред кораба.
— Двигател една трета напред. — Той се протегна за бинокъла.
Нямаше върху какво да го фокусира, като се изключи кипящият водовъртеж точно по техния курс. Той погледна през задния прозорец на мостика и забеляза, че светлините на съпътстващия ги кораб са се приближили. Всъщност бяха два плавателни съда: влекач, който теглеше шлеп.
Парлива миризма обгърна мостика. Първо слаба, после съкрушителна. Въоръженият мъж, застанал близо до вратата, първи почувства въздействието й. Започна да кашля и да се дави, после изпусна оръжието си и падна на колене. Щурманът го последва, взе да се задушава и се стовари на палубата.