— Сонар, гръмни я!
Операторът увеличи мощността на монтирания в корпуса на фрегатата сонарен транспондер и предизвика пет продължителни изригвания на сигнала. На осемдесет метра под водата операторът на борда на руската подводница „Новоросийск“ дръпна слушалките от главата си.
— Пипнаха ни.
Попов скочи от мястото си и се разтанцува из рубката, разменяйки си „дай ми пет“ с близките моряци. Вече пет дена той и неговият екипаж си играеха на котка и мишка с ядрената подводница. До този момент „Ладни“ беше неизменна жертва на симулираните нападения. Най-сетне екипажът на фрегатата беше успял да си го върне.
— Съобщете на флотския координатор на симулациите, че сме разрушили „Новоросийск“ и очакваме нова задача — нареди Попов на оператора на комуникациите.
Когато вълнението в рубката поутихна, операторът на сонара отново докладва на капитана:
— Непознатите цели продължават да пресичат забранената зона. Скоро ще се озоват в подхода към Севастопол.
На видеоекрана двойка червени триъгълници напредваха откъм лявата страна на изображението в тандем.
— Свържете се по радиото с глупаците и им кажете, че са навлезли в забранена зона и трябва да се преместят трийсет километра на юг, преди да поемат пак курс към Севастопол.
— Слушам — отговори комуникационният оператор. След няколко минути той отново докладва:
— Капитане, предадох съобщението, но не получих отговор.
Попов погледна отново екрана. Двата плавателни съда не се отклоняваха от курса.
Първият офицер се зае да проучва изображението, после се обърна към капитана.
— Влекач?
— Възможно е. — Радостта на Попов се превърна в раздразнение. — Легни на курс за пресрещане. След това поискай въздушно разузнаване. Искам някой да ги види отблизо. Поддържайте връзката.
— Слушам, капитане — отговори първият помощник. — На какво бихте заложили, капитане? Че е товарен кораб с пиян капитан или някакъв потрошен влекач с развалено радио?
Попов кимна.
— Какво друго можеш да срещнеш в тези води.
33
— Виждам целта — каза Джордино в микрофона. — На около осемдесет градуса.
Пит огледа широкото празно водно пространство под хеликоптера и забеляза блед сив обект вдясно. Натисна педалите, които накланяха задното витло, карайки техния „Бел ОН-58 Киова“ да завие леко надясно, докато далечната сива точка не се намести по средата на предното стъкло.
Два часа по-рано бяха реквизирали леката машина от авиобазата в Безмер западно от Бургас. Макар дните на Пит и Джордино като военни пилоти да бяха минали отдавна, и двамата бяха запазили лицензите си за пилотиране на различни летателни апарати. Трудностите при пилотирането на хеликоптер продължително време не бяха намалели и Пит усети, че мускулите започват да го болят, когато машината достигна границите на своя обхват. Той се свърза с кораба пред тях и получи разрешение да кацне, а сивият съд бавно взе да нараства под тях.
Не беше „Македония“, а американският разрушител клас „Иджис“ „Тръкстън“, който се носеше на север с повече от трийсет възела. Пит подходи откъм кърмата, където го насочиха към полетната палуба, обикновено заета от двойката хеликоптери „Сийхоук SH-60“. Когато изключи едничкия двигател на техния „Бел ОН-58 Киова“, екипажът се втурна да презарежда машината.
Пит и Джордино слязоха на палубата, където незабавно ги посрещна наперена руса жена, която им протегна ръка за поздрав.
— Господин Пит, господин Джордино, добре дошли на борда на „Тръкстън“. Аз съм командир Дебора Кенфийлд, първи офицер. Капитанът ви поздравява от мостика.
— Командире, благодарим за спирката и бензина — отговори Пит.
— Ще се опитаме да ви закараме колкото може по-близо, но сме все още на осемдесет мили от него.
— Знаете ли къде е в момента „Македония“? — попита Джордино.
— Следим го с радара „Иджис“. Намира се на около десет мили от Севастопол и създава малко суматоха.
— Какво искате да кажете? — попита Пит.
— Руснаците наскоро отцепиха забранена морска зона западно от Крим. Предполага се, че там руският флот провежда оръжейни изпитания и тактически учения. Изглежда „Македония“ е навлязла в центъра на забранената зона. Прихванахме откъслечни радио-комуникации, които сочат, че руснаците са много недоволни.
— „Македония“ влачи на буксир баржа, пълна с муниции, в посока Севастопол и руснаците нищо не знаят за това? — учуди се Пит.
— От това, което чухме — не. Установили са, че е американски съд, но изглежда нямат пряка връзка с него. Информирахме руснаците, че според нас корабът е отвлечен, и помолихме за тяхната намеса, но те не казаха нищо за своите намерения.