— Рави, чудесна реакция за избягване на катастрофа! — похвали го Дърк. — Как разбра, че се готви да ни блъсне?
Рави се усмихна.
— Благодарение на школата по безопасност и шофиране. Научиха ни как да намалим щетите от сблъсък. Чух рева на двигателя, видях ъгъла на движение и предчувствието ми подсказа, че ще се насочи към нас. За щастие, въпреки че тази кола е стара, веднага можах да я включа на задна.
— Дали е оцелял? — Самър посочи към облака дим около катастрофиралата кола.
Те слязоха от ролса и се приближиха до нея. Беше старо черно такси, чиято предница сега приличаше на хармоника. Шофьорската врата зееше отворена, но вътре нямаше никого. Около колата започна да се събира тълпа, а от шофьора нямаше и следа.
Когато се зае да оглежда колата, Дърк забеляза сбруя с четири опорни точки като в състезателните автомобили, монтирана към шофьорската седалка, и липсата на регистрационен номер. Той огледа тълпата, но който и да беше карал колата, отдавна се беше смесил с нея и избягал.
— Шофьора го няма — каза Пърлмутър. — Това е странно.
— Вероятно е нелегално такси и е искал да избегне затвора — предположи Рави, преди да се върне обратно при ролса и да огледа дълбоката вдлъбнатина на бронята. Скоро дойде полицията и състави протокол за произшествието. После им позволиха да си тръгнат.
— Надявам се, че това ще е последното вълнение за този ден — обяви Пърлмутър, когато ролсройсът отново потегли. — Надявам се и че няма да ни се наложи да закъснеем за обяд.
— Сигурна съм, че в сградата на Националните архиви има кафене — предположи Самър. — Можем да хапнем нещо, след като се видим с доктор Трехорн.
— Не се подигравай с мен, малка госпожице. Близо до архивите има корейски ресторант с една звезда „Мишлен“. Настоявам да го изпробваме.
Тя го изгледа строго.
— Първо работата, после удоволствието.
За пътуването им до Националните архиви — мястото, където се съхраняваха повече от хиляда години британска история, в Ричмънд ъпон Темз, квартал в Западен Лондон, нямаше да им трябват повече от петнайсет минути. Пърлмутър поведе Дърк и Самър по стълбището до входа, който представляваше модерна стъклена структура, и ги въведе в атриума. Докато Дърк оглеждаше привлекателната жена в кожено яке, която проучваше плана на етажа, Пърлмутър попита на рецепцията за Трехорн.
Жената зад масата се ококори при споменаването на неговото име.
— Сигурна съм, че е на обичайното си място в читалнята за документи. Ще пратя някого да ви заведе там.
Един асистент ги преведе през пропуска и в просторното помещение.
— Той е в другия край — каза и посочи към далечния ъгъл.
Тримата минаха край десетки учени и студенти зад малки дървени бюра, които безшумно преглеждаха древни документи. Когато стигнаха до ъгъла, намериха Трехорн седнал на дълга маса, заобиколена от плъзгащи се лавици с книги. Пред него лежаха две дебели папки и няколко свободни листа, но той бе насочил вниманието си върху отворената пред него тънка синя папка.
Погледна над ръба на очилата си за четене и се усмихна.
— Добро утро на всички. Надявам се, че ме намерихте лесно?
— Това беше най-малкият ни проблем тази сутрин — каза Пърлмутър. — Тук си доста известен.
— Извинете ме, че ви затрудних да дойдете тук, но реших, че ще искате да видите оригиналните страници на документа, който намерих. Те са много интересни.
— Благодарни сме за обаждането — отговори Самър.
— Какво открихте?
— Накарах да извадят от архива на сър Лий Хънт документите за периода 1916–1917 г. — Трехорн потупа по папките. — Намерих го в последната група негови документи…
Думите му бяха прекъснати от силния вой на сирена.
— Боже мили, това ми прилича на пожарна тревога — каза той.
Докато хората започнаха да напускат читалнята, една тъмнокоса жена се приближи до тяхната маса. Дърк беше изненадан да види, че това е същата чернокоса красавица, която бе забелязал във фоайето. Тя не му обърна внимание, а заговори на Трехорн.
— Боя се, че трябва да напуснете сградата — каза Мартина със заповеден тон. — Аз трябва да прибера документите, които сте поръчали.
— Идит от „Документи на Външното министерство“ ми изпълни поръчката — каза Трехорн.
— Трябва да ги върна. — Мартина се промуши край Пърлмутър до ръба на масата.
— Това е много необичайно — каза Трехорн и остави синята папка на масата.
Мартина се наведе, за да вземе двете дебели папки, после тънката синя. Дърк гледаше, докато коженото й яке се разтвори и откри малък автоматичен пистолет в кобур под мишницата. Тогава осъзна, че за разлика от другите библиотечни служители, тя не носеше бадж с име. Той смушка сестра си и кимна към вратата в задната стена. После скришом пъхна крака си между краката на Пърлмутър близо до единия му глезен.