— Направо не мога да повярвам, че му я даде, без да разберем какво има вътре.
— Не съвсем — отговори тя. — Тази вечер ще разберем какво има в синята папка. Обаче това ще ни струва петдесет лири и още една вечеря в „Льо Гаврош“.
— Отново в „Льо Гаврош“? Да не искаш да фалираме?
Самър сви рамене.
— Съжалявам, но това е единственият ресторант в Лондон, който познавам.
46
Второто хранене в „Льо Гаврош“ беше също толкова прекрасно и скъпо, както първото. Компанията обаче определено не беше много интересна. Дърк веднага позна фотографа от туристическия кораб, когато дойде до тяхната маса — несресан и неподходящо облечен. Човекът сигурно също беше разочарован, защото явно бе очаквал интимна вечеря със Самър.
— Здрасти, Терънс. Радвам се, че можа да се присъединиш към нас — поздрави го тя. — Запознай се е моя приятел Дърк.
Мъжете неохотно си стиснаха ръцете и седнаха от двете страни на Самър.
— Аз… смятах, че ще вечеряме сами — каза Терънс.
— Не се прави на глупак — сряза го тя. — Виждам, че си донесъл снимките. Добре ли са станали? — Преди да успее да й отговори, тя грабна големия плик от ръцете му и го подаде на Дърк.
— Плаващият кораб не е най-доброто място за снимане на документи — каза Терънс. — Обаче снимките излязоха добре — всички страници се четат.
— Това е прекрасно. А сега какво би искал да хапнеш?
Дърк и Самър лапаха бързо изисканите си ястия и Терънс последва техния пример, когато се оказа, че няма за какво толкова да си говорят. След като се отказаха от десерта, се сбогуваха. Самър възнагради фотографа с целувка по бузата и банкнота от петдесет лири.
— Това беше жестоко — каза Дърк, докато се качваха в таксито със Самър.
— Мисля, че за няколкото снимки, които е щракнал, получи достатъчно обезщетение.
— Така е, но не мисля, че точно такова обезщетение е очаквал.
Те не отвориха плика, докато не стигнаха до апартамента на Чарлз Трехорн. Откриха го да пие чай с Пърлмутър, който им сервираше жизнената му съпруга Розела.
— Вие двамата съвсем не изглеждате зле въпреки следобедните си изпълнения — отбеляза Пърлмутър. — Изкарахте ни ангелите, след като изчезнахте, а въоръжената жена ви подгони.
— Разбрахме, че пожарната аларма беше диверсия, за да сложи някой ръка на документа, който доктор Трехорн беше открил — обясни Самър.
— Кой ще стигне до подобна крайност заради няколко стари, прашни документи? — учуди се Трехорн.
— Същите хора, които взривиха „Кентърбъри“ — отговори Дърк. — Руснаците.
— Ще ми се да го бях знаел, когато дадох показания пред полицията — каза Трехорн. — Джулиън ми каза, че сте били принудени да предадете папката от архивите с документите на сър Хънт.
— Да, за съжаление — отговори Самър.
— Много жалко. Нямах възможност да прегледам цялото съдържание. Обадих се на Джулиън, когато попаднах на доклад на Хънт, който е занесъл строго секретен документ в Санкт Петербург, защото предполагах, че ще намерим отговора, който търсим. — Той остави чашата с чай на масата и погледна през прозореца към светлините от другата страна на Темза. — Приятелите ми в архивите също няма да се зарадват.
— Може да сме изгубили оригинала, но имаме това — каза Самър. Тя отвори папката и извади тънка купчинка снимки с размерите на страница.
Трехорн се вторачи в първата снимка — писмо от Хънт, писано на ръка.
— Това беше първият документ в папката.
Самър кимна.
— По време на бягството намерих фотограф, който снима съдържанието на папката. Да се надяваме, че не е пропуснал някоя страница.
— Много добра идея — възхити се Джулиън.
— О, не ни излезе евтино — каза Дърк и изгледа косо Самър.
Трехорн вдигна първата снимка и се усмихна.
— Тя е почти толкова ясна, колкото самият документ. Да видим какво друго имаме тук.
Не им отне много време да прехвърлят снимките, повечето от които представляваха обикновени административни документи. След това стигнаха до една, която беше озаглавена: „Предложение за Петроградски договор“. Трехорн прегледа проекта от три страници, после го подаде на Пърлмутър с трепереща ръка.
— Джулиън, хвърли едно око на това. Направо не е за вярване. Мисля, че едно питие ще ми дойде добре. — Той стана, за да извади скритата бутилка уиски.
Пърлмутър започна да чете документа на глас. Това беше проектът за договор, с който на Великобритания се прехвърлят правата върху руските полезни изкопаеми в замяна на опазване на богатството на семейство Романови. В стаята настъпи тишина, докато Пърлмутър довършваше четенето.