— Ей сега ще започне да изплува — каза Васко, който седеше пред монитора на сонара.
Археологът Георги Димитров застана до Манкедо и също се втренчи в екрана. Той се движеше несигурно, а бледият му като на призрак тен подсказваше изгубена битка с морската болест.
На монитора мина оцветено в златисто изображение на морското дъно — това беше сигналът от влачения на въже сонар. Постепенно на екрана се появи черен продълговат обект и започна да приема формата на дебела буква Т. Нямаше нужда от кой знае колко въображение да възприемеш сянката като останките на голям самолет. Едното крило и част от опашката липсваха, но останалата част изглеждаше непокътната и лежеше изправена на дъното.
— Какво мислиш, Георги? — попита Манкедо.
— Двата двигателя на оцелялото крило са положителен показател. — Димитров направи опит да се съсредоточи върху движещото се изображение. — Може ли да определиш размерите?
Васко използва компютърната мишка, за да изтегли черта край изображението.
— Фюзелажът е дълъг трийсет метра. Крилото, изглежда, е около двайсет метра.
Димитров кимна.
— Да, размерите отговарят.
Докато очертанията на самолета плуваха по екрана, дълбоко замислен, Манкедо стоеше вторачен в него.
— Чувал съм от стари хора, че един съветски самолет изчезнал през 50-те години близо до Дуранкулак. Очевидно в слуховете е имало истина, защото само мястото е сбъркано.
— Смяташ ли, че товарът му е останал непокътнат? — попита Димитров.
— Фюзелажът изглежда цял — обади се Васко, — но не може да се каже дали не е бил изхвърлен. Трябва да погледнем отблизо, за да се уверим.
Манкедо нареди на екипажа да спусне буй във водата, за да отбележат местоположението, след това направи завой и отново мина над останките.
— Онова, което чух, беше, че местните рибари в Дуранкулак били наемани тихомълком от руснаците да търсят останките на самолета — разказа Димитров. — Чичо ми бил млад моряк на едно от корабчетата. Затова осъзнах важността на трупа, намерен върху останките на отоманския кораб. Чичо ми разказваше, че така и не намерили следа от самолета. Носели се само слухове за маслен разлив, видян близо до румънската граница.
Манкедо поклати глава.
— Невярна следа, която е изпратила издирващите твърде далеч на север.
— Мисля, че трябва да благодарим на американците — подхвърли Васко.
У Манкедо заговори старият спасител и той насочи вниманието си към операцията по изваждането на товара от бомбардировача. Спуснаха във водата безпилотник, за да заснеме останките и дъното наоколо, и от тези кадри той разработи плана за изваждане.
Лично поведе първия екип водолази до мястото, носейки с тях най-различни факли, режещи инструменти и малки взривни устройства, с които да си отворят достъп във фюзелажа. Горе на кораба Васко приготвяше сбруята и товароподемната примка, които щяха да използват с кърмовия кран.
Когато Манкедо се върна на кораба от гмуркането, на лицето му грееше усмивка.
— Прекрасно дебело парче, готово за доставка — обяви той. — След това даде на Васко размерите, за да съобрази повдигателната сбруя. — Има достъп отстрани през широк отвор. Барабанната лебедка ще свърши работа за извличането.
Васко поведе до самолета следващия водолазен екип, който носеше сбруята, товароподемната примка и барабанната лебедка. Работейки по-съсредоточено от обикновено при спасителни работи, той обезопаси единственото оръжие в бомбения люк със сбруята. След това използва лебедката, прикрепена към рамката на фюзелажа, за да я изтегли хоризонтално от люка. Щом се озова извън самолета, задейства въжето на кораба и бавно извади оръжието на повърхността.
Васко плуваше до чудовището, докато не се озоваха близо до повърхността, а после се върна на кораба. Застанал в мокрия си неопрен до Манкедо, той гледаше как бомбата беше извадена от водата и спусната върху дървената стойка на палубата.
Димитров се приближи и впери учуден поглед в оръжието.
— Изглежда като нова. Почти няма следи от корозия по нея.
— Това е дар от бедните на кислород води — обясни Манкедо. — Ако е останала водонепроницаема, ще може да направи бууум.