— Доволен съм, че няма подписано копие от договора в Англия, за което да се тревожа. Що се отнася до американците, те са упорити копелета, така че трябва да действаме, за да опазим онова, което е наше.
— Какво искаш да кажеш?
Той й се усмихна самоуверено.
— Кажи, Мартина, била ли си в Гърция?
50
Точно на смрачаване „Македония“ бавно влезе в бургаското пристанище. Водите му бяха спокойни и проблясваха от светлините на магазините на първа линия. Самотният моряк на НАВПД умело вмъкна кораба в свободната корабна стоянка, където Джордино и група докери го вързаха за кнехтите. Ана наблюдаваше от кея, обградена от полицаи, и забеляза разхвърляните като петна повреди по корпуса.
— Готова ли си да се качиш на борда? — попита я Джордино.
— Разбира се.
Той я поведе към „Македония“ и след това към мостика, където намериха Пит, който точно изключваше двигателите. Лицето му се беше сбръчкало от изтощение, но очите му проблеснаха при вида на двамата посетители.
Джордино се усмихна.
— Как е нашият зомби капитан?
— Готов да спи цяла вечност. — Пит леко тропна с крака, ругаейки болката в коленете, която с годините зачестяваше все повече.
— Откога си на крака? — попита Ана.
Пит погледна часовника на стената.
— От около двайсет часа. Почти изразходвах запасите от кафе, фъстъчено масло и конфитюр в камбуза.
— Руди е изпратил от щатите малък помощен екипаж, който ще пристигне утре — съобщи Джордино. — А Ана уреди денонощна охрана от нашите приятели в Бургаското полицейско управление.
— Радвам се да го чуя. Значи няма да ми се наложи да стоя на пост нощес.
— По-добре да седнем някъде, за да не стоиш прав — предложи Ана. Затова отидоха в каюткомпанията, където имаше удобни столове около конферентната маса.
— Ал ми разказа за вашите изпитания с руския военен кораб — каза Ана. — Все още не мога да си обясня как си оцелял след тези атаки.
Пит потупа плота на масата.
— Когато „Македония“ поиска, все още може да реагира много бързо. Въпросът е кой може да е подбудил подобно нападение срещу Севастопол и защо.
— Не мога да отговоря защо, но имаме известни следи по въпроса кой може да е подбудителят. Дойдоха криминологичните данни за единия от двамата мъже, убити тук на пристанището. Той е украинец от град Миколаив. Полицията разпитала роднините му и от тях научила, че преди четири месеца е започнал работа в компания за морски спасявания близо до Бургас. Ние претърсихме района и открихме само една такава компания — „Тракия — спасителни операции“, разположена в отдалечена местност на крайбрежието между Бургас и Варна.
— Какво знаете за нея? — попита Пит.
— Компанията съществува от почти трийсет години. Управител е човек на име Валентин Манкедо. Май е бивш румънски военен водолаз. Очевидно компанията работи из Черно море, но не е много известна в Бургас. Местните власти докладват, че през последните години около терена на компанията са виждани скъпи коли и яхти.
— Това не ми прилича на начина на живот на моите познати, които се занимават със спасителни операции — каза Пит.
— Изглежда се занимава с нещо, което носи повече пари — предположи Ана, — но местната полиция няма данни за някаква незаконна дейност.
— Значи нямаме много информация, с която да започнем — поклати Джордино глава.
— С изключение на това. — Ана извади една снимка от чантата си и я сложи на масата. Беше зърнест фотос от въздуха на кораб и лодка, пристанали в тесен залив.
— Сателитна снимка? — попита Пит.
— От НАТО. Направена е преди шест месеца. Това е увеличена част от снимка на крайбрежието, включваща фирмения район на „Тракия — спасителни операции“. Малко е размазана, но смятаме, че корабът е…
— „Бесо“ — прекъсна я Пит.
Джордино кимна.
— Така е. Тази подредба на крановете видяхме на мястото, където лежи „Кримска звезда“.
— Властите в близкия град Обзор потвърждават, че са виждали „Бесо“. Той е регистриран в Кипър на името на юридическо лице, което може да е фасада на „Тракия — спасителни операции“.
— Сега „Бесо“ в залива ли е? — попита Пит.
— Не. Наредих да наблюдават фирмата, но корабът не е там сега. Страхувам се, че не знаем къде е в момента.
— Защо не раздрусате този Манкедо? — попита Джордино.
— Днес следобед успях да взема съдебна заповед да го доведа в управлението за разпит. Имам и разрешение да претърся помещенията на фирмата. — Тя погледна към Пит. — Нямаме доказателства, че те са виновни за отвличането на „Македония“. Но подобно на теб, аз също ги подозирам. Утре сутринта първата ми работа ще бъде да отида там с малък екип. Помислих си, че може би ще искате да дойдете.