— Не спирайте! — извика тя на екипа си. В този затворен коридор бяха удобни мишени. Ана пусна още един откос, изправи се и спринтира приведена няколко метра, преди пак да се хвърли на земята. Секунда по-късно двама от екипа я последваха и се проснаха зад нея. Видя, че са Антон и Михаил.
— Прикривайте ме, за да завия покрай близката стена, после аз ще ви осигуря прикритие — каза тя. Без да изчака отговор, се изправи и се стрелна към края на стената. Насрещният огън беше намалял наполовина, защото сега се стреляше и към входа откъм морето.
Когато Антон и Михаил дотичаха при нея, Ана се прицели внимателно в самотния стрелец, който се виждаше зад скалите и изпразни пълнителя си в него. Проблясванията от дулото на автомата му секнаха.
Ана презареди.
— Къде са останалите? — попита тя Антон.
— Всички са ранени.
Мисълта да се погрижи за хората си изчезна, когато от главната сграда пред тях откриха огън. Две или три фигури изскочиха от нея и се разпръснаха, заемайки позиция зад разни тежки машини. Един от мъжете беше як, мускулест и гологлав.
Откъм сградата агентите бяха изложени на пряк огън, но намериха укритие зад една складова барака, опряна в стената. Тримата се втурнаха към нея, но попаднаха под огъня на човека откъм пристана. Михаил рухна на земята, а Ана усети убождане в прасеца, последвано от тежък удар отстрани.
Тя зяпна за въздух и падна. Когато се опита да стане, Васко се приближи откъм сградата и запрати към тях предмет с размерите на камък. Бараката беше точно пред нея и Ана допълзя и се сви зад стената й.
Земята наблизо изригна, посипвайки я с камъни и буци пръст. Ушите й заглъхнаха, блокирайки шума oт битката. Тя с кашляне изхвърли прахта от дробовете си и вдигна очи, защото видя една фигура да излиза от облака прах. Беше стрелецът от пристана, който стискаше автомата си готов за стрелба. Ана се опита да вдигне своя, но ръката й беше безчувствена.
Стрелецът я наближи и насочи автомата срещу лицето й. Докато чакаше да я застреля, черните му очи се завъртяха назад, а на темето му се появи червено петно, преди да рухне мъртъв на земята.
Секунда по-късно Пит беше до Ана, стиснал димящия „Зиг Зауер“. Джордино също се появи и двамата я издърпаха в безопасност зад бараката.
Пищенето в ушите й намаля дотолкова, че да чуе Пит да казва:
— Мама няма да ми разреши да другарувам с теб, ако продължаваш да ни забъркваш в неприятности.
Въпреки болката тя се усмихна, докато той изстрелваше пълнителя по някого в далечината.
По тях стреляха от всички посоки. Изведнъж земята се разтресе от взрива на втора шокова граната, по-мощна от първата. Тази падна в основата на стената пред бараката. Веднага последва втора експлозия, която отнесе бараката и част от скалата до нея. Върху Ана се стовари лавина от парчета мазилка и скали. Първо болката, после шумът наоколо и накрая светлината изчезнаха, защото тя изгуби съзнание.
54
Болката тръгна от китките на Ана, разпростря се до лактите и оттам чак до раменете. Тя тръсна глава, за да махне косите от очите и да прогони мъглата от съзнанието си. Най-лоша беше туптящата болка отстрани, където тактическата жилетка беше погълнала удара на куршум от АК-47. Раната в прасеца още щипеше, но това беше най-малкото й страдание. Шумът в ушите й сега бе заменен от главоболие, но пълното й внимание заслужаваха китките й. Когато успя да фокусира поглед, разбра защо.
Бяха вързани с въже, което се простираше над главата й до мертека на складовата сграда. Успя някак да запази равновесие и да се изправи на крака. Остана права, за да намали напрежението в китките. След като си осигури това малко облекчение, огледа сумрачния склад. Оказа се, че не е сама. На няколко метра от нея на китките си висеше Михаил, който не беше в съзнание. Вляво от него по същия начин бяха вързани Пит и Джордино.
— Добре дошла — поздрави я Пит, — макар че да спиш, както прави твоят колега, може би е по-мъдрата стратегия.
— Колко… колко време бях в безсъзнание? — Думите излязоха трудно от пресъхналото й гърло.
— Ние разтягаме ръце вече двайсет минути — отговори Джордино.
Ана се зае да оглежда двамата мъже. Бяха покрити с прах от главата до петите, а дрехите им бяха разкъсани и напоени с кръв. Погледна надолу и видя, че нейният външен вид не е по-различен.
— Какво се случи? — попита тя.
— Няколко гранати разрушиха част от стената — обясни Пит. — Рухна върху нас.