— Да, трябваше да изоставим мястото.
— И оръжието е било транспортирано до летище Стара Загора, без да бъде открито?
Васко се усмихна.
— С натрапниците се оправихме, преди да заминем.
— А Манкедо?
— Сигурно вече е на нашия спасителен кораб в Егейско море. Там издирва подводница, в която според него има съкровище. Аз също ще отида.
Бяха прекъснати от идването на единия от по-възрастните мъже, придружаван от охранител. Мъжът каза на английски със славянски акцент:
— Господин Хендрикс, проведохме повърхностен преглед на оръжието. Състоянието му е отлично, като се имат предвид годините. С изключение на малко проникване на вода и корозия в опашната част, корпусът е останал водонепроницаем и изглежда наред. Свалихме взривния механизъм, който също изглежда неповреден.
— Запознат ли сте с това оръжие?
— Моят колега има опит от тренировки с бомбите РДС-4 и РДС-5. Те не са толкова мощни, но за сметка на това не са и много сложни като по-късните водородни оръжия, каквото очаквахме да получим.
— Единственото, което искам да знам, е — попита Хендрикс — дали все още действа?
— По днешните стандарти съставните й части са доста примитивни. Бихме предложили осъвременяване на всички електрически компоненти с интегрални схеми. Както и замяна на взривния механизъм и детонатора с модерни електромагнитни устройства. Радиоактивните елементи на оръжието все още са достатъчно потентни. Като част от модернизацията можем да добавим и средства за наблюдение и допълнителна стабилизация. — После кимна рязко на Хендрикс. — А на вашия въпрос: да, можем да го направим по-функционално и надеждно.
Лицето на Хендрикс продължаваше да е безизразно.
— Колко време ще ви отнеме да модернизирате оръжието?
— Ако можем да се сдобием тук с нужните части, по-малко от седмица.
— Всичко, от което се нуждаете, ще бъде докарано със самолет. Благодаря ви, докторе. Моля, продължете работата си.
Възрастният мъж кимна и се затътри обратно към гаража.
Хендрикс го гледаше как се отдалечава и когато се изгуби от погледа му, обясни:
— Той и неговият колега бяха сред водещите ядрени специалисти в СССР през 70-те години. Когато Съветският съюз се разпадна, емигрирали във Франция и започнали работа във Френските военновъздушни сили. Работиха няколко години по един договор, свързан със сателити, за моята фирма.
— Може ли да им се има доверие?
— Всеки си има цена — отговори Хендрикс. — Казах на Манкедо, че ще му платя двайсет милиона долара, ако оръжието още е използваемо. Изглежда, че наистина е така. — Той отправи твърд поглед към Васко. — Ще ти платя още десет милиона, ако я приведеш в действие за мен.
— Аз не съм пилот на бомбардировач — отговори Васко.
Хендрикс поклати глава.
— Нападението ще бъде откъм морето. Възнамерявам да се възползвам от онова, което сте научили за Черно море.
— Още едно нападение срещу Севастопол?
— Не, имам предвид друга цел. — Хендрикс разказа плана си за използването на старата атомна бомба.
Васко вече имаше подозрение, че милионерът е психически лабилен, а планът му само го доказа. Той се вторачи в коктейла са и накрая отпи.
— Това ще предизвика силна реакция.
Хендрикс отправи поглед към океана.
— Точно такава е моята цел. Ти и аз не сме достатъчно силни, за да прогоним сепаратистите и руснаците от Източна Украйна, но има други, които са. Ако успеем, в резултат на нашите действия върху нашествениците ще се стовари гняв и ярост.
— Разбирам това — кимна Васко, — но защо не използваш собствените си хора?
— Защото виждам, че от нищо не те е страх — отговори Хендрикс. — Моите хора са учени и инженери. Може да конструират смъртоносни оръжия, но нямат куража да ги използват. Трябва ми човек, който не се бои да дръпне спусъка.
— В цялата работа има голям риск.
— Риск, който може да бъде ограничен с прост и лесно изпълним план за използването на оръжието. Мисля, че десет милиона долара ще осигурят голям процент безопасност.
Васко си помисли за Манкедо и търсенето на подводницата. А може би щеше да успее сам да свърши работата? Ако нещата се объркат, пак ще може да отиде при Манкедо в Егейско море.
— Искам половината сума авансово — каза той на глас. — Манкедо не бива да знае. Аз ще определям правилата при използването на оръжието, след като ще си рискувам главата.
— Съгласен — кимна Хендрикс. — Но първо трябва да идеш до Украйна.
На Васко не му се качваше толкова скоро отново на самолета.